В пост-социалистическата ера, Руското православно християнство се радва на подем, въпреки изкушенията от модерния начин на живот, повече и повече млади хора решават да станат семинаристи и впоследствие свещеници.
Как си представяме семинариста? Може би, като скромен млад мъж, облечен в расо, пламенно учейки и четейки Евангелията. В 21-ви век, обаче, семинаристите не само учат Библията, но също така и скейтбординга, правят си селфита по покривите на сградите и излизат да се наслаждават на белите нощи в Санкт-Петербург.
„Вековете са преминали, но стериотипите си остават“,
се шегуват семинаристите. Например Влад Григорович е студент в Санкт-Петербургската духовна академия. Той вярва, че всеки семинарист има уникална и често изненадваща история, своята той споделя с екипа на RBTH.
Бог ме доведе тук
Влад не е мислел, че ще иска да учи в академията. Когато е бил малък, мечтата му е била да стане социален работник. „Когато бях дете, баща ми често ме водеше в църквата, в малкия град в Сибир, където живеехме и на мен ми харесваше, защото беше много тихо и красиво там. Но загубих баща си, когато бях на 13 и всичко в моето семейство се промени. Една нощ, аз не можех да заспя от доста време, мислейки за това, защо хората страдат и реших да се помоля. Почувствах се добре“.
Тази нощ е била преобръщаща за живота на Влад, след която започнал да ходи на църква и да помага на свещеника, като клисарувал по време на службата. „Веднъж аз казах, че искам да стана добър свещеник, но го казах сякаш на шега, казвах го дори в училището, където учех. Обаче бях толкова несериозен, че дори не пристигах навреме за първия час, така че представете си каква промяна е настъпила в мен, за да отида в Духовната академия! След това, както и да е, аз осъзнах, че това е било моето призвание. Аз не мисля, че дойдох до Църквата, но че Бог ме доведе“.
Влад е студент втора година. Всички семинаристи живеят с едно и също ежедневие. Делничните дни започват с молитва рано сутрин, последвана от закуска. След това, всеки студент има 30 минути преди лекциите. След три лекции и обяд, студентите имат свободно време и накрая в 22:00 ч., завършват деня с вечерни молитви. В съботите и неделите семинаристите присъстват на богослуженията.
Едва ли бих могъл да се въздържа от танците!
Влад е страстен скейтбордист. „Обичам сейктбординга, защото можеш да караш бързо и маневрено“. Това е един от най-добрите начини да се избавиш от депресията в нашите луди времена.
Също така, голяма част от приятелите на Влад са семинаристи. Те често дискутират лекциите си, имат философски дебати и се разхождат по центъра на Санкт-Петърбург. Влад често ги води на места с атмосфера, като например, модерните в Русия „анти-кафенета“ (представляващи места за отдих, кафе, приказки и др., но нямащи задължителния характер на познаните ни кафенета бел. р.) и бутикови книжарници. Влад харесва Виктор Юго – „Той е бил истински християнин и е вложил дълбоко емоция във всеки свой герой“, също и Ерих Мария Ремарк – „никой и никъде не пише толкова правдоподобно за приятелството, колкото в „Трима другари“ на Ремарк“.
Влад е любител на музиката, също и на класическата, например – Вивалди и Шуберт, харесва съвременна и филмова музика, като например творчеството на Ханс Цимер. Академията често дава на семинаристите билети за Филхармонията, за хорови рецитали или за Мариинския театър. „Веднъж аз бях на джаз концерт и едвам се сдържах да не се разтънцувам в концертната зала“, споделя Влад.
Влад е играл футбол, когато е бил дете, а сега тренира в отбора на академията. Няколко пъти в сезона те имат приятелски мачове с деца от домове за сираци и педагогически общижития. Младият семинарист вижда в това възможност да говори с децата и да отговаря на въпросите им за Бог.
Преди няколко месеца Влад се записал на фотогравски курс, но казва, че не разбира много от това как работи камерата, но се опитва да улавя хубави моменти и емоции, да улови нещо, което хората не забелязват, когато бързат.
Повече от университет
Влизайки в Санкт-Петербургската духовна академия, всеки студент преминава през индивидуално интервю с ректора. Студентите събеседват с ректора, също така, когато искат да сключат брак. Приятелят на Влад, Сергей получил благословия от ректора да се ожени, преди няколко дни. „Това е много стара традиция и е имало случаи, в които ректорът е молил двойката да изчака половин година, но преди още шесте месеца да изтекът – те са се разделяли“, казва Влад.
Всички семинаристи имат различни задължения в академията – някои от тях отговарят за социалните дейности на академията, но Влад има задължения в различни сектори. Любомото му място е библиотеката, която е дом на повече от 300 000 книги. В нея има класическа и християнска литература, някои издания са на повече от 300 години, като например „Изборно евангелие“ от 18-ти век, което се пази в специално хранилище.
„За мен академията е повече от университет. Не просто образование, което ще те направи свещенослужител след завършването, но преминаването през различните курсове и обучението те учат как да станеш наистина добър и истински християнин“.
По време на ваканциите Влад обича да пътува извън града и да посещава манастира „Св. Сергий“, близо до Петербург. Това място е наистина блазко за мен. То е много умиротворяващо, там намерих и своя духовен наставник – отец Андрей. Мога да го попитам всичко за църковния живот или за светските неща. Получавам наистина голяма мъдрост.
Истинска и истинската радост
Семинаристите имат важна традиция – съвестна работа. Всяка неделя, Влад пътува до рехабилитационен център, където говори на духовни и етични теми с хора, които са загубили пътя си – наркомани, бездомни и безработни.
„Връщайки се в родния си град, приятел ме покани на парти за посрещането на Нова Година. Разговарях с някой на духовна тема и внезапно бях обграден от много хора. Не бях им казал, че има в Духовната академия, но всички започнаха да ми задават въпроси за вярата и Бог.
Мисля, че много хора днес се нуждаят от вяра и надежда, но те не се обръщат към религията, защото са останали в стериотипите на Съветския строй, някои от които все още са живи и днес. Реализацията на промяната, която аз мога да извърша е личният ми контакт с хората, което ми носи истинско щастие“.
Автори: Дария Аминова и Анастасия Карагодина
Източник: www.rbth.com
Превод: Ангел Карадаков, Николина Александрова