Начало / Интереси / беседи / Виждам, че страдаш

Виждам, че страдаш

Един духовен син на стареца Порфирий, който с голямо желание му помагаше в работата по манастира, имаше слабост, с която не можеше да се справи. 

Този човек ми разказа следното: „Една вечер бях на гости у приятели. Вечерята премина в топла семейна атмосфера. На масата имаше прекрасни блюда, вкусен заяк с много добро вино. Ядохме и пихме малко повече, отколкото трябва и като стана твърде късно, около полунощ, се разотидохме. Прибрах се вкъщи и си легнах. Но къде ти. Не можах да мигна и дълго се въртях в леглото. Чувствах тежест в стомаха и главата ми бучеше. Това продължи доста дълго време. Чувствах се много зле.

Към три часа сутринта телефонът извъня. Кой може да е в този час? Може би някой е объркал номера – си помислих. Вдигам слушалката и какво да чуя. Гласът на отец Порфирий. „Благословени – ми каза той, – колко пъти съм ти говорил, детето ми, да не се увличаш от хубавата храна и вино. Виж до какво те доведе това. Знам, че страдаш и аз страдам с теб. Моля се всичко това да отмине, така че, ти също ставай за молитва и друг път бъди внимателен“. След този случай, всеки път, когато сядам на масата, си спомням това нощно позвъняване на отец Порфирий и се ограничавам да не изпадна отново в чревоугодство и преди всичко, да не огорча отново стареца“.

Из книгата „Избрани съвети“ от издателство Странник. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Исихастската молитва и Светата литургия – I част

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите ...