Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Вчера папа Франциск прие на аудиенция във Ватикана делегация от Вселенската патриаршия. Визитата на православната делегация в Рим е вече дългогодишна традиция, която се подновява всяка година за празника на светите Петър и Павел, 29 юни, съобщава Радио Ватикана.
Вече е традиция размяната на делегации между римокатолическата църква и Вселенската патриаршия по повод техните патронни празници: 29 юни в Рим за празника на Светите апостоли Петър и Павел и 30 ноември в Истанбул за празника на свети ап. Андрей.
На срещата папата е начертал и перспективата за бъдещия богословски диалог:
„Опитът от първото хилядолетие, през което християните от Изтока и Запада, участваха в една и съща евхаристийна трапеза, от една страна съхранявайки заедно същите истини на вярата и от друга подхранвайки, различните богословски, духовни и канонически традиции, съвместими с учението на Апостолите и Вселенските събори, е необходимата опорна точка и извор на вдъхновение в търсенето за възстановяването на пълното общение в настоящите условия, единство, което да не е утвърдено уеднаквяване“.
Папата припомни, че тази година се отбелязват 50 години от визитата на папа Павел VI във Фенер, през юли 1967, и визитата на патрирах Атенагор в Рим, през октомври на същата година.
„Примерът на тези смели и далновидни пастири, подтикнати единствено от любовта за Христос и неговата Църква, ни насърчава да продължим по нашия път към пълното единство“, казал Франциск.
В словото си папата говори и за своя „възлюбен събрат Вартоломей“ и припомни тяхната наскорошна среща в Кайро, където „още веднъж се открои дълбоката хармония във възгледите за някои предизвикателства, които засягат живота на Църквата и съвременния свят“.
Папа Франциск завършил словото си с пожелание предстоящата среща на Координационния комитет на Смесената международна комисия за богословския диалог между римокатолическата и Православната Църква, която ще се проведе през септември в Лерос, Гърция, „да бъде богата на добри резултати за бъдещето на богословския диалог“.
