Добротолюбие Ние обичаме доброто
Подобни статии
Днес отбелязваме паметта на св. първовърховни апостоли Петър и Павел – просветителите на вселената, свидетелите Христови и Негови пратеници, които от край до край просветиха света с вярата в Христовото възкресение, така че ние днес да се наричаме християни, да се ползваме от тайнствата на Църквата и да празнуваме тяхната памет.
Защото да си спомним за Първовърховните апостоли, означава да си спомним за делото на просвещението на всички народи. Св. апостоли Петър и Павел бидейки твърде различни – единият обикновен рибар, който обаче имал чисто сърце и пламенна вяра, и който веднага оставил баща си и тръгнал след Христос. Този, който както благовествува днешното евангелие, го нарече Христос Син Божи, когато Господ попитал, за кого Го мислят човеците. Петър беше този, който го изповяда пред всички и го нарече Син на живия Бог, а Христос му отвърна: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и кръв ти откриха това“.
И действително не е имал образование апостол Петър. Обикновен рибар, а провъзгласи на света най-великата тайна на благочестието: „Бог се роди в плът“. Проповядван беше на народи. Същият този апостол Петър, когато Господ на тайната вечеря казва: „Тук стои някой, който ще ме предаде“, разбира се знаем, че тези слова се отнасят до Юда, който действително предаде Господа, но след като в двора на Каиафа св. ап. Петър три пъти се отрича от Христос, до края на дните си той се чувствал Христов предател. Има такова предание, че всеки път, когато чувал да пропее петел падал и плакал горко. В това е разликата между Юда и ап. Петър и всеки един от нас.
Защото всеки съгрешава малко или повече, но този който се кае бива спасен и не само спасен, а поставен първовърховен. Първи сред дванайсетте.
На ап. Петър Господ дава ключовете на Царството, заради това негово чисто изповядване, че това е Христос синът на живия Бог и затова негово покаяние, което той до края на живота си продължавал да изповядва всеки път, когато чуе и си спомни за това, че се е отрекъл от Христос три пъти и на края на живота си това дивно свидетелстване за Христа завършва с мъченическа смърт в град Рим и тогава Петър казва, на тези, които искали да го разпънат, тъй като той не бил римски гражданин,а юдеин и подлежал на такава смърт, която е смърт кръстна, каквато бе и на Христос. Той казва: „Аз не съм достоен да вися на кръста така както е висял моят Божествен учител, затова моля ви да ме разпънете с главата надолу“.
Дори в тези негови думи си личи огромното покаяние, което св. ап. Петър е имал, затова, че се отрекъл от Христа. Така се е чувствал и св. ап. Павел. Много различен от Петър, високо образован, произхождащ от богато и знатно семейство, одобрил убийството на св. архидякон Стефан. Той гонел християните и искал да се приключи с това учение, защото юдеите смятали християнството за ерес. Те не вярвали, че Христос е Месия, че Той е Син Божи, така, както го изповядва св. ап. Петър. Павел, наричан още Савел, гонел християните, но веднъж по пътя за Дамаск му се случило дивно чудо – явил му се сам Господ и го попитал: Савле, Савле, защо ме гониш? И той казал: „Кой си ти Господине?“. „Аз съм същия, Когото гониш“.
И тогава Павел повярвал.
Телесните у очи се затворили и той по Божи промисъл ослепял, та да може след това, като отиде в Дамаск, апостол Ананий да му отвори и телесните, и духовните очи, и този най-голям гонител на християните да стане просветител на езичниците. Не на юдеите, а на тези, за които се е смятало, че не трябва да имаме никакво общение. Тези, които са живели в Гърция, в Понт, в Македония съвсем територии граничещи с нашите днешни земи и св. ап. Павел, както чухме и в апостолското четиво, твърде много се потрудил, за да заличи това свое наследство, за да забрави, че е бил гонител – той стана най-ревностния мисионер. И проповядваше словото между езичниците, и много от тях се кръстиха, и християнството се разпростря по цялата вселена. Както сам апостолът казва- затворен в тъмница, бит с тояги и камъни, в морето прекарал двадесет и четири часа, докато го спасят. И всичко това заради Христа.
Тъй тези двама Първовърховни апостоли, бидейки толкова различни като хора, като темперамент, като образование, се наричат Първовърховни, защото най-много се потрудиха за проповядването на Христовата вяра и най-много плодове придобиха, тъй като мнозина повярваха след тяхната проповед и след техния личен пример.
И така завършва и живота на св. Павел. Една година по-късно, но тъй като той е бил римски гражданин, юдеин, преди да се кръсти, имал правото да бъде посечен с меч, която смърт била много по-бърза и за хора, които са били от по-знатен произход. Така на същия ден 29 юни, но една година по-късно след ап. Петър, както ни учи преданието, бил посечен с меч в град Рим.
Сега почти 2000 години след тези събития, си спомняме за подвига на двамата Първовърховни апостоли, а те се наричат Първовърховни, защото най-много обичаха Христос и най-много се потрудиха. Нека всеки от нас, на своето си поприще, независимо с какво се занимава и какво Бог му е отредил. Какви таланти, какво образование, виждаме, че резултатите могат да бъдат същите стига човек от цялото си сърце да възлюби Господа Своето Христос Сина на живия Бог.
Нека и ние бъдем Негови достойни последователи и истински ученици на Първовърховните апостоли Петър и Павел и достойно да празнуваме паметта им, колкото имаме сили до края на нашите земни дни, а след това по техните молитви да се удостоим с Небесното Царство. Амин.
Мелнишки епископ Герасим, главен секретар на Св. Синод
Слово произнесено за празника на св. Първовърховни апостоли Петър и Павел и едноименната църква в София.
