Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Румънската православна църква възнамерява да канонизира двама нови светци подвижници. По време на заседанието на Синода на епархията в Молдова и Буковина, което се проведе в Яш на 15 юни бе предложено да се канонизират двама нови светци. Това са митрополит Йосиф (Наниеску) и подвижника Георгий Лазар.
За дата за честване на паметта на митрополит Йосиф бе предложен 26 януари, а за отбелязване паметта на Георгий Лазар 17 август.
Митрополит Йосиф е роден през 1820 г. в семейството на свещеникът Ананий Михалаша и получава в Св.Кръщение името Йоан. Той е отгледан от майка си, т. като баща му умира когато Йоан е на една година. През 1831 г. заминава за Яш, а след това е живял в манастира „ Св. Спиридон“ под ръководството на Варлаама Кузы Сардеона. Ръкоположен е за йеромонах на 29 август 1850 г., а през 1860 г. той е удостоен със сан архимандрит. Архимандрит Йосиф се проявява в областта на духовното образование в Букурещ, където е бил учител по религия в редица колежи и гимназии.
В периода 1870 г. – 1871 г. той е бил ректор на семинарията в Букурещ. На 23 април 1872 е ръкоположен за епископ на Мира Ликийска. На 10 юни 1875 г е издигнат за митрополит на Молдова и умира като такъв на 26 януари 1902 г. Заради любовта си към болните и бедните и грижите за тях е наречен “ Милостивий. „
Старецът Лазар, както го наричат и досега, е роден в община Сугат, в областта Алба, в 1846 г. Когато навършил 24 години, родителите му го оженили и го оставили за наследник на тяхното имущество. С жена си живял около 20 години и били благословени от Бога с пет деца. Те водели свят християнски живот, с благоразумие в работата, в пост и молитва, и милостиня. Основна негова грижа била придобиването на добродетели.
През 1884 г. отишъл да се поклони на Гроба Господен и живял в манастирите в Йорданската пустиня, както и в Синай, повече от една година. След това се подвизавал около една година и половина на Света Гора и се върнал в родината си. Живял още много години със семейството си и подсигурил децата си, всичко до 1890 г., когато заминал като поклонник в молдовските манастири.
След 1894г. се установява в град Пятра-Нямц, където живее отшелнически в камбанария на катедралата „Св. Стефана Велики“ в центъра на града в продължение на 26 години, до смъртта си. Той е живял в строг пост и молитва, без отопление, без легло, без обувки на краката си. Умира на 15 август 1916 г. и е погребан в гробището на града. През 1934 г. мощите му са пренесени в криптата на манастира Вератек.
