Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Богословът доц. Костадин Нушев в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 24 юни, почитан от Православната църква като деня на рождението на Йоан Кръстител.
– Доц. Нушев, на 24 юни отбелязваме рождението на св. Йоан Кръстител. Как, според православната традиция, се отбелязва този ден?
– Този ден е един от празниците в църковния календар, посветен на личността на св. Йоан Кръстител. Той е почитан от Православната църква като Предтеча, предшественик и кръстител на нашия господ Иисус Христос и като последния велик пророк от Стария завет.
Св. Йоан Кръстител е завършекът на старозаветното пророческо служение и предшественик на Новия завет, на Христовото изкупително дело и на Христовото учение.
Неслучайно той чрез своето кръщение, което извършва на река Йордан, той посочва на тогавашните вярващи личността на Иисус Христос като очаквания месия. Затова и той се ползва с много висока почит в църквата и можем да видим неговото изображение винаги на църковните иконостаси в православните храмове. А също и чрез този празник, а и чрез други празници в църковния календар, църквата отдава почит на неговото дело.
– Защо светецът обикновено е изобразяван държейки собствената си глава?
– Това е свързано с отсичането на главата на свети Йоан Кръстител, тъй като заради своите проповеди и изобличителни думи срещу тогавашния юдейски цар Ирод заради неговия неправеден живот, той е бил затворен в тъмница и след това е бил обезглавен. Затова и съществува специален празник, който се нарича Отсичане на главата на свети Йоан Кръстител, който е един особен ден, свързан със строг пост от страна на вярващите, когато се възпоменава това събитие. А в православната иконография много често на свещеното изображение, на иконата, на св. Йоан Кръстител, той държи тази своя отсечена глава. В църковния календар има и друг празник, който е свързан с намиране на честната глава на свети Йоан Кръстител, тъй като тези събития, свързани с неговия живот, са много важни за църквата и присъстват в нейния църковен календар.
– Можете ли да ни разкажете ни повече за житието на светеца?
– Св. Йоан Кръстител е много интересна личност. Той е един праведник, който, може да се каже, е продължител на старозаветното движение на назореите, тези праведници, които са посвещавали изцяло своя живот на бога. Той се оттегля да живее в пустинята като отшелник и затова е разглеждан и като предшественик на християнското монашество с неговия начин на живот, строгият пост в пустинята.
Той се е хранил само с постна храна, живеел е в пустинята, имал е скромна дреха от камилска вълна.
С всички свои атрибути и начин на живот, той е показвал един строг и праведен начин на живот, който е бил като последовател на древните пророци, на св. Пророк Илия в Стария завет. Неслучайно се казва в Евангелието, че Йоан Предтеча е дошъл в духа на Илия, за да подготви пътищата за идването на Христос. Ето защо тогавашният израелски народ е почитал св. Йоан Кръстител като пророк и още с неговото раждане, с празника, който отбелязва църквата днес, се вижда как неговите родители, праведните Захарий и Елисавета, с много усърдни молитви се молели бог да им даде рожба, да ги удостои с дете. Св. Йоан е бил, така да се каже, измолен от бога и той е бил божий избраник още от утробата на своята майка св. Елисавета. Според църковното предание, бог е разкрил на неговите родители, че това ще бъде един велик пророк, който ще обърне сърцата и умовете на народа към покаяние и към обръщане към Бога.
– Защо св. Йоан Кръстител е наричан още „суровият със самия себе си“?
– Защото е живял много суров великопостен начин на живот, който е бил свързан с постоянен пост, с отшелничество в пустинята и постоянна молитва и проповед, разгласяване на божието слово, което е било свързано и с изобличаване на греховете на властниците, на тогавашните управници. Една пророческа мисия, която е изпълнявал Йоан Предтеча.
– През 2010 г. бяха открити тленни останки, за които по-късно беше доказано, че са на Йоан Кръстител. Какво е значението на тази находка и къде се намират в момента мощите на светеца?
– Да, това беше една археологическа находка, която българските учени откриха в олтарното пространство на храма на остров Свети Иван, близо до Созопол. Един остров, на който е имало древен християнски манастир. И както е известно от църковната практика, когато се освещава олтарът и светия престол в един храм, в подножието на този свети престол се полагат свети мощи. Тогава учените успяха да разкрият това място, където е разположен този реликварий в съхранителницата. И въз основа на наличието на един епиграфски надпис, те идентифицираха светите мощи на свети Йоан Кръстител. По-късно, разбира се, тази находка беше удостоверена и чрез съвременните научни методи за тестване и анализ, което също показа, че мощите са на човек, живял през I век, от гледна точка на генетичния профил – човек от Близкия изток. Така че, учените от световноизвестните лаборатории потвърдиха автентичността на тези свети мощи. Те се съхраняват и до ден днешен в Созопол, в храмовете в Созопол.
Всеки български гражданин, а и много чуждестранни гости и туристи, могат да се поклонят на тези мощи в църквите в Созопол.
Искам да пожелая на всички български граждани и на всички вярващи християни едно радостно и тържествено посрещане на този празник и много здраве и благословение от бога в техния живот.
С доц. Костадин Нушем разговаря Стефан Петров, Агенция „Фокус“
