Днес отбелязваме Неделя на всички български светци. Празникът се отбелязва във втората неделя след Петдесетница и в него се отдава почит към всички български светци, които са отдали живота си за правата вяра и са се отличавали с благочестив живот.
Празникът е въведен в календара през 1954 г., когато Св. Синод на БПЦ решава да се отбелязва Деня на Всички български светци. Патриарх Кирил отслужва първата св. Литургия за празника в столичния храм „Свети Седмочисленици“. Това е една от първите големи инициативи на Българската патриаршия, която възстановява своето патриаршеско достойнство само една година по-рано – на 10 май 1953 г.
Кои са българските светци – към въпросната година са канонизирани за светци 104 българи. Всред тях са:
дванадесет български патриарси и епископи, сред които Преп. Йоаким Търновски, Преп. Теодосий Търновски,Св. Евтимий патриарх Търновски, Св. Киприан Цамблак, преп. Ефрем Печки,
четирима царе и князе – Св. княз Боян-Енравота, Св. цар Борис Покръстител, Св. цар Петър Български, св. Йоан-Владимир Български),
На 26 юли 1962 г. Св. Синод провъзгласява за светец на нашата църква преп. Паисий Хилендарски. Две години по-късно е канонизиран и Св.Софроний Врачански.
На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да канонизира за светци Баташките новомъченици.
През 2016г към българските светци беше причислен и св. Серафим Софийски Чудотворец.
Ето имената на някои от българските светци:
Св. княз Боян-Енравота е най-големият син на кан Омуртаг. Носи и името Воин . Канонизиран е като Св. мчк Боян-Енравота, княз Български. По сведения на охридския архиепископ Теофилакт Охридски Енравота попада под влиянието на пленения византийски епископ Кинам и приема от него християнското кръщение под името Боян. Убит е мъченически по заповед на брат си кан Маламир.
Св. княз Йоан-Владимир управлявал областите Зета и Далмация. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, той бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора-Косара и го върнал на неговия престол.
След смъртта на Самуил Иван Владислав го поканил при себе си чрез посредството на Охридския архиепископ Давид уж за мирни разговори.
Кроткият и незлобив Йоан-Владимир повярвал на църковното пратеничество и приел поканата, но Иван-Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. И понеже мечът поради някаква причина не могъл да уязви Йоан-Владимир, той кротко подал на убиеца своя меч с думите: „Искаш да ме убиеш, брате, но не можеш. Ето моят меч! Готов съм да бъда убит, както Исак и Авел!“ Злодеят го посякъл.
Тогава станало чудо. Светият мъченик се втурнал с посечената си глава в ръце и влязъл в близката църква, в която вече паднал и предал на Господа светата си душа на 22 май 1016 г. Жена му отнесла тялото му в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си в пост и молитва.
Преп. Йоаким Търновски е първият български патриарх от периода на Второто българско царството, канонизиран е за светец още през XIII век. Основни сведения за неговият живот се съдържат в единственото запазено Житие на светеца, в Празничен Миней за първата половина на годината
Св. Йоаким Осоговски, св. Гавриил Лесновски, св. Прохор Пшински, св. Иларион Мъгленски, св. Теодосий Търновски, св. патриарх Евтимий Търновски, които със слово и перо, с духовен плам бранили вярата на народа ни от лъжеучители, еретици и посегатели.
Св. Йоан Кукузел, художник на църковно пение, сладкозвучен, ангелогласен, огласявал Атонските гори.
Св. Пимен Софийски, учител, просветител и зограф, възстановил ред манастири и църкви в различни епархии на родината ни.
Св. Георги Нови, св. Георги Най-нови, св. Николай Софийски, св. Злата Мъгленска. Габровските мъченици св. Дамаскин, св. Лазар Български, св. Онуфрий. Всички те дали животът си за вярата в Христос, готови да приемат мъченичество, но не и да се отрекат от вяра си.