Човешкият гняв не върши Божия правда (Иак. 1:20) – така апостол Иаков характеризира пагубността на гнева.
За това свидетелстват и пророците: Видът на гневливия е неприятен (Притч. 11:25 – слав.). Помрачи се от скръб (от гняв – по превода на 70-те) окото ми (Пс. 6:8). И светите отци особено подчертават: “гневливият човек, даже и мъртвец да възкреси, е неприятен”.
Ако Самият Създател, Вседържител и Господ на всички твари е кротък и смирен, представете си какъв предел на развращение и тление е достигнал човекът, частта от творението, ставайки съсъд на гнева! Какво друго е гневът, ако не състояние на безумие, прибежище на пагубата, част и естество на дявола, самата погибел – в сравнение с Бога, Който е Вселюбов?
Причините, извикващи гневната страст, са многочислени, но сходни помежду си, и зависят една от друга, тъй като ги свързва користолюбието и себелюбието. Където тържествува гибелният егоизъм, там задължително присъства и неговата сянка – гневът.
Себелюбието се състои от две части – материална (телесна) и духовна (психическа). От тук се раждат и двата вида страсти – телесните, и душевните.
Защо обаче възниква гневът? Защото на пътя на себелюбието възникват препятствия. Тези, които са управляваниот безсмислени влечения и наслаждения – в злобните и заробени от плътски страсти – страхът да се лишат от възможност за тяхното удовлетворяване извиква гняв.
Същото се случва и с пленниците на душевните страсти – тщеславието, егоизма, гордостта, честолюбието и др.
Всички те са движещи сили и оръдия на гнева, които ни отделят от съвършените Любов и Живот – Бога, и ни подготвят смърт и място в ада със сатаната.
Господ, нашето Възкресение и живот, ни предлага изкупление и свобода, като ни учи на подобаващо поведение: като се търпите един други с любов (Еф. 4:2), всекиму, който ти проси, давай, и от оногова, който взима нещо твое, не изисквайназад (Лук. 6:30), обичайте враговете си… и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:44), всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям (Мат. 7:12) и благославяйте, а не кълнете (Рим. 12:14).
Отговори на атонския Старец Иосиф Ватопедски
на въпроси на поклоници
Из „Атонски беседи”
издание на Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”