Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Често говорим за християнски възгледи за семейството, любовта, дълга. Има ли християнски възгледи за приятелството, и ако да, какви са те? Дали вярата ни налага отпечатък върху начина, по който дружим и с кого? Може ли християнството да ни научи да бъдем приятели?
Игумен Нектарий (Морозов).
Съвършеният образец
Християнството по свой начин определя любовта и я пренася от областта на човешките чувства в сферата на религиозните разбирания. Възниква въпросът: дава ли християнството подобно осмисляне приятелството, и ако е така, какво е то?
Приятелството – естествено следствие от способността на човек да обича
Всъщност, аз по принцип няма да разделям любовта и приятелството, тези неща са дълбоко свързани помежду си. Любовта – не толкова даже, като религиозна концепция, а като един вид основно разбиране, защото всичко, което съществува, съществува поради Божията любов. Ето защо, любовта е не само чувство, емоция, преживяване – това е, което е в основата на нашето съществуване и това, което трябва да бъде идеалната основа за отношенията ни един с друг. А приятелството – съвсем естествено следствие от способността на човек да обича. В противен случай, това приятелство е когато хората имат удоволствието да комуникират един с друг, когато има нещо, което ги обединява, или партньорство, в което хората са свързани от делови интереси.
Потърсете отговор на въпроса: Какво означава приятелството, което имаме в Евангелието?
На първо място, ние виждаме как Господ говори на Лазар като на Свой приятел. Той дори казва: „Лазар, нашият приятел,“ което поставя апостолите на равна нога с Него. Той назовава така Своите приятели и ученици, говори на тези, които живеят според Неговата воля, които знаят какво ги чака, и любовта им е в отговор на Неговата любов. В този случай е ясно, защо те го смятат за свои Приятел – за човек, това което е някак си невъзможно и немислимо… В същото време, обаче, у някои отци можем да намерим думите за Христос – това е единственият истински приятел на всеки човек. Това се получава в действителност…
Обръщайки се към Евангелието, ще видим невероятни примери на братска дружба между самите апостоли, между ранните християни, когато започва да се разраства общината: хората се ценят помежду си, оценяват се. И така, когато се опитваме да определим за себе си това, какво е приятелството, ние трябва да се обърнем именно към Светото Писание, като към съвършен модел.
Разбира се, християнското разбиране за приятелство е в състояние да ни предостави много съществена помощ в придобиването на приятели и в изграждането на правилни взаимоотношения с приятелите. Защото често за хората приятелството се интерпретира по напълно неправилен начин. Ние можем да си припомним много ситуации, когато един човек казва на друг: „Ами, ти си мой приятел – тогава трябва да…“. Но истинското приятелство изисква съвсем друго: „това е моят приятел и аз съм длъжен“. Когато това отношение е налице и от двете страни, това е приятелство.
От сферата на подвига
Понякога трябва да се справяме с определена идеализация на приятелство в Съветския съюз, като казват, че тогава сме били в състояние да бъдем приятели, а сега – не. Аз бих побързал да унищожа този мит. Имаше много случаи, най-малкото до 1953 г., когато хора са били първи приятели и след това един от тях е бил арестуван, обявен за враг на народа, а вчерашният приятел, или просто си затваря очите, сякаш се преструва, че това абсолютно не е негова работа или с всички други да каже: „Да, той ми беше приятел, но той се крие, като измами включително и мен, как да ми е приятел, когато той е враг на партията и враг на народа!“. От друга страна, разбира се, е имало случаи и на жертвена готовност, когато всички са се обърнали срещу един човек и го наричали враг – някой, който да е искрено измамен, някой просто се подчинява на стадното съзнание, някой – от страх и желание да се докаже. Но в същото време е имало хора, които са останали лоялни към приятелите си. И като правило, те са споделили съдбата на своите приятели.
Понякога приемаме за приятелство една връзка, която няма вътрешно съдържание
Ние обективно се сблъскваме с факта, че е налице разпадане на човешката личност, разпадането на обществото. Нашето движение не може да се нарече „напредък“, така че нормалните човешки взаимоотношения се разпадат, а сега приятелството, което трябва да бъде за християнина естествено явление, започва да се отнася по-скоро към областта на подвига или нещо необичайно. Да, днес, хората не знаят как да се обичат, ние се сприятеляваме и не знаем как, и много, много други неща, които не знаем. И дори когато изглежда, че някои те обичат и са ти приятели, те много често се объркват, и е налице смяна на любовта и приятелството с някои заместители или някои неясни разбирания. Човек не само разбира приятелството като задължение към някого, по отношение на себе си, той понякога разбира за приятелство една връзка, която не разполага с вътрешно съдържание: хората просто прекарват времето си заедно, отдъхват, може би за питие, може би игра, може би нещо друго, което правят. И в някакъв момент, това „приятелство“, разбира се, не е възникнало в пътя на изпитания и се оказва, че то е абсолютно безполезно.
Поглеждайки назад и някои казват: „Тук, в съветско време беше по-добре“, ние забравяме, че това е един път на насилствено безбожие, когато хората са били откъснати от вярата по изкуствен и насилствен начин и е причинило разпадането, на което ние сме свидетели днес…
Без приятелство животът става студен, пуст и жесток
Какво трябва, за да се противопоставим на този общ курс на историята, на общия процес на разпад. Всеки християнин е призован към това. Ако Господ казва, че Той идвайки трудно намира вяра на земята, че от умножаването на беззаконието любовта ни ще охладнее, това не означава, че ние трябва да се примирим с това, и растейки беззаконието в нас и чрез нас в света. Само приятелство и способността да се сприятеляваме с други хора се явява ограничаващ фактор в този процес. Защото без приятелство животът е студен, пуст, жесток, а когато ние сме в състояние да станем приятели, ние сме в състояние да споделяме топлина, радост, както и да придаваме съдържание, което ще изпълни душата ни. И ние правим света малко по-добър чрез приятелството. Това е голяма подкрепа за тези, с които сме приятели, а и за самите нас.
И в ежедневната работа
Разбира се, приятелство изисква определен труд от човека, а често той не е лек. Той изисква особено преодоляване на собствения ни егоизъм. Ние непрекъснато се сблъскваме със ситуации, където нашите интереси се пресичат: работното място, кариерата, финансови въпроси, дори нашата гордост и тщеславие – това също е място за пресичане на нашите интереси. И тук трябва да сме в състояние да се издигнем, да се откажем от собствените си предпочитания и интереси. Разбира се, отстъпваш отново и отново, а човекът срещу теб не отстъпва никога, това е сигнал, че трябва да се опитаме да разберем дали това е наистина един приятел или имате някакви други отношения, и този човек не ви използва постоянно.
Приятелството е подобно на брака и трябва да приемаме и да простим
Ако се случва така, че един човек, игнорира твоите интереси за сметка на неговите, ти трябва да му простиш. В крайна сметка, ако ти го направиш, може би и той ще ти прости. И това също означава, приятелството. В приятелството, също както, в брака е необходимо и да се прости, да се търпи, и да се възпитават помежду си хората и да си помагат един на друг, за да вървят по верния път. За съжаление, когато хората не разбират това, приятелството често се прекратява.
Понякога, особено близки приятели, поради обстоятелства, се намират в различни части на света, но ако има нещо, което наистина ги обединява, което прави от тях семейство (роднини), това ще им позволи дори и от разстояние да бъдат близо, а не да се отчуждават. Християните са хора, които съществуват в паметта един на друг и чрез молитвата и това означава, че в паметта на нашия приятел постоянно оживяваме и се възкресяваме, отново и отново.
Когато се молим за близкия човек, топлината на нашето приятелство запазва не само нас, но и него.
Той също се случва, че по някаква причина ние чувстваме охладняване. Това не се дължи непременно на факта, че сме променили отношението си към приятелите… Например, митрополит Антоний Сурожски насочва вниманието ни към факта, че когато е уморен човек и се прибере у дома и може, по отношение на семейството и приятелите да се държи хладно, защото душата му е толкова изтощена и опустошена, че той просто не разполага със сили. Но той осъзнава, че ги обича…
Автор: Игумен Нектарий Морозов
Превод: Николина Александрова
Източник: Православие. ру.
