Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Искате да проверите своите отношения с ближните? Задайте си следния въпрос: колко от старите ви приятели са останали до вас?
Известният актьор Вениамин Смехов в своята книга „Когато бях Атос“ (заглавието идва от името на един от тримата мускетари бел. р.), припомня, че през 80-90 години на XX в. в списъците на най-популярните актьори, той с изненада не намерил най-талантливите. Първите места били традиционно заети от „Мускетарите“ и „Кадетите“. Причината за избора на публиката е ясна: предпочитане на два филма, които изобразяват силно приятелство, единодушие, взаимовръзка – точно това, което липсва на съвременното общество.
Така или иначе, почти всеки от нас ще признае, че близкото, единодушно приятелство е голямо съкровище. И в някакъв момент от живота ни това може да бъде особено важно за нас.
Единственият въпрос е възможно ли е да се намери наистина истинското приятелство.
Преди всичко, нека отбележим, че в душата на човека са заложени две потребности – общението с Бога и общението един с друг. Дървото не може да живее без слънце. Така и човекът без Бога не може да има реален живот и това се отразява в липса на нещо повече, на по-висше, истинно и вярно. Но ако едно дърво живее само, то лесно може да стане жертва на неблагоприятните метеорологични условия, например на силния вятър. Човекът без приятели претърпява бедите с особена съкрушаваща сила, а душата чувства самота, изоставяне в земния свят.
Забелязали ли сте, че след разговор с приятели настроението веднага се повдига, появява се сила и вдъхновение за извършване на ежедневните ни работи? Общност и общуване, единство и радост от единодушието и единомислието винаги пробуждат интерес към живота.
За всеки от нас има голямо значение не само топлата дума на близките ни хора, но и тяхното присъствие.
Общите неща с близките ни – това е дълбоко чувство на връзка с другите. Тази връзка се поддържа както с дума, така и от близостта с хората, които са ни близки и ни обичат. И когато около теб за дълго време няма никой от твоите близки хора, душата започва да копнее за тях, защото започва да чувства самота.
И така, приятелите – това е проява на Божията грижа за нас. Господ ни показва, че ние все още не сме сами в този безмилостен свят, и затова истинското приятелство е наистина съкровище. В живота често се случва роднинските връзки между братя и сестри да са силни, докато родителите са все още живи. Когато ги няма обаче, роднините се забравят едни други и често се случва, че всъщност здравите и силни връзки са именно приятелските.
Наистина близко приятелство свързва първите християни, когато чадата на Църквата са изключително тези, които с цялото си сърце са приели вярата Христова. „Вие сте мои приятели“ (Йоан 15:14), – говори Господ на апостолите.
Назовавайки ги Свои приятели, Той ги съединява, свързва ги с близки връзки на приятелство.
Липсата на приятели или нежеланието за приятелство често е свързано с егоизма; такъв човек е ориентиран само върху себе си и никой друг не му е необходим.
Да си зададем въпрос за това, какво е всъщност дълготрайното приятелство. И какво е това приятел? Едно е да намериш човек, който да споделя твоите интереси, друго е – да срещнеш този, на когото би се доверил. Дружбата – това не е просто общуване по навик с някого. В дълготрайното приятелство има особена близост и чувство за сродна душа, от което естествено произтичат взаимно доверие, всеотдайност и преданост.
В общуването си с хората ние често слагаме маски, играем роли, изпитваме известно напрежение и лицемерие, както и взаимно отчуждаване. Такова поведение е резултат от желанието ни да придобием авторитет пред човек, който не ни е бил преди това приятел.
Така че истинският приятел е този, с когото ние сме самите себе си, с когото се държим просто и естествено, не приемаме върху себе си никакви надути роли, не скриваме свойствените за нас слабости и недостатъци.
Истинският приятел е този, чиято критика не се боим да приемем, защото знаем, че той ще остане с нас. Приятелят не отвръща на удара. Истински приятел е този, на когото ти ще довериш своите тайни. Въпреки това истински приятел не ти е само този, който ти казва всичките си тайни, а този, с когото ти сам споделяш тайните си.
В древните сватбени церемонии приятелят на младоженеца подготвял всичко необходимо за брака, а след приключването на бракосъчетанието съпровождал младоженеца и съпругата му в брачната стая; той оставал отвън до вратата, която пазел така, че никой да не може да влезе и да наруши брачната нощ на младоженците. Истинският приятел прави всичко, за да направи радостни близките му хора.
Св. Йоан Златоуст, размишлявайки за живота на Църквата, казва: „Приятелите са повече от бащи и синове. Приятелство е, когато не почитаме само себе си, но принадлежим на ближния, а собствеността на ближния считаме чужда за себе си; когато един спасява живота на друг, като че своя собствен, а другият му отвръща със същото“.
По този начин истинското приятелство, както навярно се чувства от всеки, има дълбоко сходство с пълното доверие и искреност между приятелите…
Но думата „приятелство” означава ли „друг”, „различен от мен”? Самата същност на приятелството, на дружбата е, че моето „аз” се разширява, включвайки в себе си друг живот, чрез който вътрешно се обогатява душата ми.
Известният религиозен философ отец Павел Флоренски говори за искреното приятелство, като за „съзерцание на себе си чрез приятеля в Бога”. Приятелството пази в себе си многобройни дарове: взаимно възпитание, любов, жертвеност, радост. Състоянието „без приятел”, според отец Павел, тайнствено се съчетава със състоянието „без Бог”. Там има пустота и недостатъчност.
И все пак приятелството не е самоценност. В крайна сметка в името на приятелството, не само безкористно са помагали на другите, но са грабили, убивали, или дори са се самоубивали – скачали са от покривите на високи сгради. Затова и св. Григорий Богослов казва: „Не придобивай сред приятелите си лош човек”.
Приятелство – това е тясна, близка общност от двама или повече човеци. Но, уви, не само високите, но и низшите неща обединяват хората, определят дълбочината и характера на взаимните отношения.
И така, приятелството е голямо нещо, когато обаче в самата дружба присъства Бог.
Ето един случай от практиката на един психолог. В пълна зала със хора психологът предложил експеримент: „Представете си, че ние с вас се намираме на кораб, който има теч. За спасение имаме лодка, но в нея няма места за всички. Затова дайте сега всеки от вас да стане и да се аргументира, защо именно той трябва да бъде приет на борда на спасителната лодка. И хората започнали да твърдят: „Аз все още съм млад, аз трябва да се уча, за да принеса полза на обществото”; „Майка ми ще остане съвсем сама и няма кой да се погрижи за нея”; „Имам деца и без мен не биха се справили с живота” – всеки по свой собствен начин се опитвал да спечели място на лодката. Дошъл ред на момичета, които били вярващи – православни. Една от тях казала: „Аз не искам да взимам мястото на никой в лодката. Не се боя от смъртта, защото има вечен живот. Нека се помолим на св. Николай, та той да ни спаси”. Отговорът изненадал психолога и той казал: „Вие проваляте експеримента ми, напуснете аудиторията”. Така православната слушателка, изказала единствено правилния отговор, била принудена да напусне потъващия кораб на лекцията на психолога”.
В действителност психологът искал чрез експеримента си да обедини събралите се хора за бъдещето, както казал той, за плодотворна работа. В отговор трябвало всеки да отговори към другия, и така, предполагал психологът, аудиторията ще стане по-сплутена. Но, уви, той не очаквал някой от слушателите му да открие съвършено различна сфера, да предложи един различен, много по-възвишен начин за обединение.
В реалния живот мотивите, целите и ценностите, които обединяват хората, могат да бъдат различни. Временно обединява и алкохола, и престъплението, и разврата, но именно само временно. Вавилонското стълпотворение за миг обединило хората в техните богоборчески планове, но в крайна сметка забравили как да се разбират помежду си, забравили за първоначалното дело и се разпръснали по земята.
В книга Деяния апостолски, ние четем, за това как върху хората, върху които слязъл Св. Дух ги преобразил и вътрешно обединил. Новозаветната Петдесетница – това е съединение на хората в благодатта Божия, в резултат на която хората говорещи различни езици се научили да се разбират и да се приобщят в една вяра и един благодатен живот.
Християнинът е призван да бъде такъв приятел, който обединява другите не толкова около себе си, а околои с Бога. Християнинът е призван да включи в своето общуване и единение с Бога, своите приятели, да споделя с тях това съкровище, както се разделя късче хляб с гладния и глътка вода с жадния.
Евангелието разказва едно от чудесата на Спасителя – изцелението на разслабения, чрез вярата на неговите приятели. Ние можем да се представим тежкото положение на този човек. Парализирано тяло, да и душа, най-вероятно не е имал крепка духовна сила. Въпреки това, грижата за него, от страна на близките му била толкова силна, че те не просто го завели на мястото на Господнята проповед, но пред събралото се множество, се качили на покрива, махнали го и положили болния преди Спасителя – така в Евангелието четем: “ Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете“(Марк 2: 5). Христос прощава греховете на болния, заради вярата на приятелите му! И тогава, за да потвърди Своите думи, той изцелява парализирания. Ето какво може приятелството и грижата към ближния – да получи Божията прошка за греховете и пълно изцеление на близкия човек.
Уви, през годините много от нашите приятелства отслабват. И вместо близките хора от детството, около нас не са толкова много приятели, а като колеги, сътрудници по работа. По тази причина още древните гърци смятат общността за разделена на две- хора не обединени от приятелство, а само от успеха на общата кауза. Всички интереси на комуникацията, в момента се формират около професионалните задачи. Оказва се, че „приятелството е приятелство, а службата-служба“? Може би, в известен смисъл, това е неизбежно – на всеки етап от живота имаме своите приятели: с едни ни обединяват идеите на безгрижното детство, с други – мястото, в което учим, с трети – задачите на работния ден.
За християнина е важно да помни, тези с които е бил приятел и близък в предходните години, да ги обичам с цялото си сърце и от душа, да се моли за тях на Бога, в желанието си за спасението на всички души, които Господ е поставил до теб, дори и в най-малката ти възраст.
Автор: Валери Духанин
Източник: www.pravoslavie.ru
