Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Ватиканът не допуска дискриминация и не се намесва в състава на държавните делегации, казва в интервю за „24 часа“ доц. д-р дякон Иван Иванов.
– Доц. Иванов, доста шум се вдигна покрай делегацията на президента Радев при папа Франциск и липсата на православен духовник. Как се избират делегатите?
– Протоколът за посещение при папата трябва да е съобразен с два основни принципа – посещение при първия епископ на Рим в качеството му на религиозен водач и глава на Римокатолическата църква и посещение при държавен глава на Ватикана като суверен на църковна държава – нещо много специфично и автентично поради функцията, която изпълнява. Посещението на религиозни и държавни представители трябва да е свързано с тези основни характеристики – да има връзка с религиозната и духовнопастирската дейност и с държавната и културно-обществена дейност.
Участниците в делегацията трябва да отговарят на тези принципи,
за да се направят дипломатически разговори и спогодби в полза и на двете страни. Поканата от страна на Ватикана се доказва с възможността български духовници да извършат молебен и да отдадат своята почит и преклонение на гроба на св. Константин Кирил – Философ в папската базилика “Сан Клементе” в Рим. Това е една от най-древните папски базилики в Рим и каквито и да било обществени и религиозни прояви са с благословението и позволението на папата. Това доказва, че и тази година, на основание на добрите практики и традиции и на основание на междуцърковния диалог и дипломация, наш висш митрополит в качеството му на член на Светия синод и делегиран представител на Българската патриаршия, е извършил това преклонение и молитвено последование в присъствието и на представителите на държавната власт. Това важно събитие в “Сан Клементе” е засвидетелствано и от двете страни – църковната и държавната. В израз на благодарност и висока дипломатическа признателност за предоставената възможност за поклонение в базиликата по време на визитата при папата
във Ватикана трябва да присъства български висш духовник
– Поводът за посещението беше празникът на славянската култура. При положение, че БПЦ има историческа роля за съхраняването ѝ, как тълкувате липсата на висш духовник?
– Празнуването на славянската писменост и култура от много години е било свързано с поклонението на гроба и на мощите на св. Константин Кирил – Философ, които са запазени в “Сан Клементе” в Рим. Българският народ и Българската православна църква допринасят най-много за съхраняването, разпространението и запазването на наследството на светите братя и техните ученици, засвидетелствано от историята с много категорични факти. Не може да се допуска на този свят празник да отсъства делегирано лице от името на БПЦ, което да направи молитвено последование и да отдаде своята почит от името на цялата църква и народа ни. И тази година с решение на синода църковната делегация бе ръководена от Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний. Това не беше предвидено от страна на държавния протокол за посещението при папата и можем да кажем, че е прецедент.
– Възможно ли е изискването от администрацията на Ватикана да е било делегацията да бъде светска и пречи ли това духовник да присъства там?
– Не смятам, че администрацията на Ватикана би възпрепятствала участието на български духовник. Напротив, такова важно събитие трябва да бъде почетено в най-високите етажи на църковната и държавна власт, която претендира, че пази духа и традицията на славянските просветители. Посещението при папата е основание за съставяне на смесена църковна и държавна делегация, което е свидетелство за духовната и религиозна мисия, с първостепенно значение за Светия престол и след това е държавната и обществената. Основни лица от страна на Светия престол, които регулират тези отношения извън територията на Ватикана и с другите държави, са папските нунции. Светият престол има дипломатически отношения с много държави по света. Нунцият представлява църковната и държавна власт на папата. Важна в този казус е срещата на митрополит Антоний с папския нунций в България Н.В.Пр. монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари от 30 май. Там става ясно, че
Ватиканът не се намесва в състава на държавните делегации,
дошли на аудиенция при римския папа. Защо по време на посещението на държавната делегация на Македония във Ватикана същия ден следобед е имало представители от висшия клир на Православната църква и на Католическата общност на Македония? Това не доказва ли съобразяване с традицията и междуцърковния и междудържавен протокол? Папата не би допуснал дискриминация по отношение на религиозно, църковно и държавно представителство.
– А защо не е бил поканен и епископ Георги Йовчев от католическата църква?
– Вероятно администрацията на президента не е обърнала внимание на тези правила и не е поканила в състава на делегацията да присъстват духовници от официално представените православно и католическо вероизповедание у нас. Това нарушава традицията и поставя много въпроси.
– Превеждали сте на папа Йоан Павел II при визитата му у нас. Каква е разликата между срещите на папата с ръководството на духовенството и с държавната власт?
– Тези срещи се подготвят дълго време. При посещението на папата той иска позволение да влезе на територията на друг епископ, какъвто е случаят с посещението в православните държави. Специфичното е, че при това посещение той обръща внимание на религиозните и духовнопастирски въпроси, свързани с историята, делото, мисията на дадена православна държава и, ако има повод, отделя внимание на определени личности, допринесли за това. При посещение на папата извън пределите на Ватикана той, като епископ на Рим и духовен глава на Католическата църква, първо се покланя на свещено за дадената страна място – църква, светилище, манастир и др., и се среща с духовния лидер. След това прави дипломатически и държавни срещи. При посещението си в България папа Йоан Павел II потвърди пред света и българската общественост силата и достойнството на делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, които за първи път са получили подкрепа за своето дело от св. цар Борис – Михаил. Това дава тласък в развитието на всички славянски култури и оформя облика и приноса на Българската държава по целия свят.
– Папа Франциск вече е призовавал за сближаване на католици и православни. Как звучи този призив след последната българска делегация при него? Отдавна се чуват и гласове за обединение на католици, православни и протестанти. Възможно ли е с оглед на все по-агресивно настъпващата религия от Близкия изток?
– За папата е ясно, че християните са едно пред Господ и подобно спонтанно държавно решение, в което на преден план излезе представителството на държавната власт и беше пренебрегнато църковното, не може да разруши мира. Той е даден от възкръсналия Господ и не е от този свят. Това посещение е още по-голям повод за размисъл на християните в България.
Агресията не трябва да замъглява съзнанието на вярващите,
защото животът им е свързан с вярата, надеждата и любовта, които трябва да имат превес. Да обичаш ближния и да обичаш дори врага си – това е основното послание на Иисус Христос. Независимо от различията между православни, католици или протестанти – един е Господ и Бог на всички.
– Служили сте дълги години в Патриаршеския храм-паметник “Св. Александър Невски”. Приемате ли критиките, че БПЦ е по-близо до Русия, отколкото до Европа и не е ли това по-логично, при положение че и двете църкви са православни и ни свързват славянските традиции?
– Не можем да приемем подобни критики. След освобождението на България не само руснаци, но и всички народи от стара Европа имат принос в изграждането на патриаршеската катедрала в чест на загиналите за освобождението на България и като символ на нейната свобода и независимост. Мнозина са участвали в изграждането на интериора и екстериора на храма, мнозина са оставили живота си, за да бъде изграден този величествен, неповторим храм, който е израз на признателност към освободителите и носи името на един от най-великите руски светци, Александър Невски.
– Като духовник, учен и човек как възприемате думите на президента Путин, че славянската писменост е дошла от македонската земя?
– Точно поради факта, че съм духовник и учен, трудно бих дал едностранчив отговор на този въпрос. Качеството ми на духовник ме ангажира
да не коментирам думите на президента Путин,
а в качеството ми на учен, който уважава приноса на науката, и то по отношение на проблемите, свързани със средновековната българска и славянска история, бих казал, че подобен въпрос отваря много теми за размисъл, на които могат да отговарят тесните специалисти в областта на славянската медиавистика и средновековната история. Важното е да подчертаем, че великото дело на славянските просветители братята Кирил и Методий е свързано с българската история и е повлияло и изградило религиозната, културна и социална история на много славянски народи.
Източник: Вестник 24 часа.
