Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Помненето на Бога – това е именно добродетелта, запазила Йосиф от грях, когато той, съвсем млад и самичък се оказал в Египет – страна, известна със своята безнравственост и идолопоклонство (Бит. 39:1-20). Какво е това нещо – помнене на Бога? За него свети Григорий Богослов казва: „Помненето на Бога е по-важно и от дишането“. Както ние, докато сме живи, не спираме да дишаме, така и сме длъжни постоянно да помним Бога.
Ще попитате това как е възможно? В ежедневието ни в света нашите задължения са ходенето на работа, на училище, постоянно ни занимават различни задачи: разговаряме, слушаме, придвижваме се, караме коли и отделяме внимание на всеки един член на нашето семейство. Как можем ние при всичко това да помним и Бога?
Работата е там, че помненето на Бога трябва да се случва много дълбоко, в най-дълбоките части на нашата душа – в подсъзнанието. Това съвсем не означа, че ние трябва постоянно да четем или говорим за Бога. Можем да вършим ежедневните си занимания, без да губим усещането за Неговото присъствие.
Така правим и в разни други моменти от нашия живот. Да речем, че вашият баща спи в една от стаите на дома и вие трябва да внимавате да не би да го събудите. Тогава вие ще усетите, че разговаряйки с вашите роднини или приятели, шепнете. На вас не ви е нужно да си напомняте всяка една секунда, че вашият баща спи, просто вие пазите помненето на това в най-дълбокото място на вашата душа.
Друг пример. Да речем, че спите на горното легло от двуетажен креват в лагера. Ако в леглото ви вкъщи безгрижно се въртите и намествате от едната страна на другата, то тук внимавате. Нещо вътре във вас бодърства. Въпреки че вашето тяло спи, вие помните във вашето подсъзнание, че спите на високо място и не се движите спокойно. Именно това помнене ви предпазва от падането от високото легло.
Така и помненето на Боге не представлява нещо, за което трябва настойчиво да се говори. Това е чувство, което постоянно се пази в душата. А как се пази то – на това трябва да се учим.
Да, приятели мои, на това трябва да се научим – постоянно да пазим помненето на Бога. Това е особено важно: да чувстваме, че Господ навсякъде е с нас, наблюдава ни, следва ни, защитава ни, готов е да ни помогне във всяка една минута. Това помнене на Бога става щит, защита и крепост на вярващия. То защитава вярващия от всякакви беди, от идолопоклонството и от греха.
Когато Йосиф бил изкушаван, когато го съблазнявали най-провокативни мисли, тогава той защитил себе си с помненето на присъствието на Вездесъщия Бог. Йосиф казал: „Как мога да извърша това злодеяние в присъствието на моя Бог?“ Така и Йосиф бил спасен от извършването на тежкия грях, запазвайки помненето на Бога през дните на своя живот. И обратното, когато забравяме за Бога това е много голям грях. Този грях води своето начало от една от седемте смъртно опасни страсти. Това е духовната леност. Леността поражда забрава и невежество.
Забравянето на Бога може да стане причина за голямо множество греховни постъпки, а пък постоянното Му помнене ни служи като духовен компас за пътешествие в Рая. Помненето на Бога умножава нашето благочестие, нашата духовност и любов.
Ако успеем да запазим помненето на Бога, то ще се научим да ценим обкръжаващия ни свят и ежедневно да му се радваме. Когато видим прекрасно цвете – нека кажем : „Каква прекрасна лилия е създал Бог!“. Когато времето е прекрасно и се любуваме на светлосиньото небе или на тихо падащите снежинки нека прославим Премъдрия Творец, създал тази красота.
Освен това, помненето на Бога развива в нас желанието да видим лицето Му (Откр. 22:4) и пренася желанията ни от земното към небесното. Привързването към земните вещи, към всичко тленно престава. Материализма – това е беден и безжизнен заместител, към който хората прибягват, когато у тях отсъства общението с Бога и това е болест, която е обхванала голяма част от съвременната цивилизация и култура.
Но човек, чието сърце е изпълнено с помненето на Бога, той се освобождава от култа към вещите. Такъв човек вече не изпитва потребност от различните играчки и земни наслади. Неговото тяло се намира на земята, но разумът му се грижи за завръщането в изгубения рай. Притежаващият помненето на Бога не попада в съвременните капани на комфорта, вещите и технологиите.
Това, което е още по-важно да се каже за помненето на Бога е, че то в наши дни е панацеята за пандемиите на самотата, отчуждението и изолацията на човек всред тълпата.
Атеизмът носи отговорността за днес широкоразпространените психо-емоционални заболявания. И мога да потвърдя това: ако у мен самият не съществуваше помненето на Бога, ако не Го познавах – то моят живот би бил съвършено безсмислен. Смисълът, обаче, на моя живот започва именно с помненето на Бога.
Ако ние не вярваме в Царството Божие, то тогава на какво да се надяваме? Без тази блажена надежда (Тит 2:13), подобно на свети апостол Павел, аз си задавам един въпрос: Какво е живота? Защо съществуваме? Може би, ние всички сме, както се пееше, прах във вятъра? Самотата и изолацията всред хората – ето това е страшна чума, заразата на екзистенциализма и нихилизма, сравняваща живота на човека с живота на дъждовната капка, която щом попадне в огромния океан на вечноста, изчезва завинаги. Без съмнение, отсъствието на вярата и помненето на Бога са измежду главните причини за депресията, унинието, употребата на наркотици, алкохолизма, опитите за самоубийство и множество други беди.
Ако се научим да пазим помненето на Бога, то ще почувстваме любовта и грижата на нашия Всемогъщ Небесен Отец, Източника на надеждата, радостта и блаженството.
Помнейки Бога, ние чувстваме Неговия промисъл в нашия живот. В трудни моменти, когато нещата не ни се получават така, както сме искали и всичко ни е мрачно, можем да устоим, казвайки: „Нима Бог умря? Не, Бог е винаги редом с нас! Е, защо тогава често постъпваме така, сякаш Той е умрял?“ Ако само хората знаеха колко помага тази мисъл в минутите на отчаяние! Ще ви споделя една история. Една млада жена, с петгодишно дете, загубила своя съпруг и баща на детето. Няколко седмици тя плакала, повтаряйки само: „Какво ще правим сега?“. Била напълно отчаяна. В един такъв момент, малкият ѝ син я попитал: „Мамо, а Бог също ли умря? Татко умря, ала Бог умря ли?“ И в този момент майката внезапно се опомниля, дошла на себе си и намерила в себе си сили да продължи да живее. И така, помненето на Бога укрепява нашата вяра в Неговия Промисъл и в Неговото ръководство. Бог е непогрешимият ни предводител в живота.
Накрая, помненего на Бога ни изпълва с истинска духовна радост, радост не от този свят. Св. цар Давид пише: „Спомням си за Бога и треперя“ (Пс. 76:4).* Свети апостол Павел поставя радостта в първите измежду плодовете на Светия Дух. „ А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание.“ (Гал. 5:22-23). Радостта е дар от Бога за чедата Му, които Му се молят.
И тази радост не може да се сравнява с кратките земни наслаждения и бързо отминаващите удоволствия като от придобиването на нова кола, нов часовник или дори нова длъжност или диплома.
Това е друга радост – радостта от Светия Дух, която живее в онези, които непрестанно помнят Бога. Нека се молим за това всички ние, млади и стари, да можем да се радваме на неизказаната радост, която идва от помненето на Бога. Бог ще Си спомни онези, които са Го помнели през живота си. Както и ще забрави за ония, които са живяли без помненето Му. Страшно е да си християнин, който не и помни на Бога и чува от Христа в края на дните: „Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мене всички, които вършите неправда.“ (Лук. 13:27). В Деянията на светите апостоли четем какво е казал ангела на Корнилий: „Корнилие, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога.“(Деян. 10:31). И така, Корнилий ежедневно в своите молитви в ума си е държал Бога и затова и Бога си е спомнил за него. И изпратил апостол Петър да кръсти Корнилий и целия му дом и ги направил членове на Своята Църква!
Автор: архимандрит Атанасий Митилинеос **
Превод: Божин Дончев
Източник: pravoslavie.ru
* На църковнославянски думата е „возвеселился“.
** Старецът Атанасий е роден на 22 август 1927 година в Кифиси, предградие на Атина. Неговият баща Георги бил родом от град Митилини, което и обяснява фамилията на стареца. Родителите му, Георги и Евфросиния, били необразовани хора, но пък преуспели в духовната мъдрост и благочестие, които завещали на своите деца Атанасий и сестра му Граматика. Атанасий от дете обикнал Свещеното Писание и с удоволствие слушал лекциите на известните богослови по онова време.
Завършил радиотехническо училище и от 1947 година до 1950 отбил военната си служба във ВВС на Гърция. 
Атанасий бил чедо на известния старец иеромонах Атанасий (Хамакиотис, +1967), който бил смирен, търпелив и христолюбив пастир. Архимандрит Григорий (Зумис), игумен на манастира Дохиар в Света Гора, писал за него: „Отец Атанасий (Хамакиотис), служащ в храма „Света Богородица“ в атическото село Маруси, половин век държал в благочестието множество атински жители, най-вече висши държавни чиновници.Отец Атанасий бе подобен на старо дърво, което е поливано с водата на благодатта и постоянно принасящо плодовете на светоотеческото богословие.“
По благословението на своя духовен старец, младият Атанасий водил занятия по изучаване на Библията сред енориашите в неговия храм, в детски приюти, а също и сред младежите в местното поправително училище.
През 1960 година, иеромонах Иаков (Схизас), служащ в храма, който посещавал Атанасий, бил хиротонисан за митрополит на град Лариса. Владика Иаков постригал Атанасий за монах, ръкополжил го в йеромонашески чин и го взел за свой помощник. Духовния остарец на Атанасий го благословил за пътя, който избрал.
Отец Атанасий (Митилинеос) организирал курсове по катехизис във всеки окръг, град и дори във казармите. В течение на десетки години пастирско служение, той отдал всичките си сили на молитвата, изповедта и проповедите.
През 1970 година, след усилените молби от страна на своите духовни чада, отец Атанасий се съгласил да стане геронда и възстановил разрушения манастир „Успение на Пресвета Богородица и свети Димитрий“, разположен на 180 метра от морето в региона Стомио, на 50 км. от Лариса. Станал игумен на обителта. Веднъж, когато блаженопочившият старец се момил, чул глас : “Ще ти дам дара на архитект“. След това старецът проектирал всички строежи в манастира. В последните десетилетия, благодарение на стареца Атанасий, манастирът станал известен в гръцкото общество.
Старецът не оставил без грижите си и паството си в Лариса и често, по няколко пъти в седмицата, пътувал до тях. В продължение на 40 години, той се грижил за много хора, като почти всекидневно изнасял проповеди, за които усърдно се готвил, недоспивайки и жертвайки собственото си здраве.
Светият Дух обитавал в стареца и дарът му на проповедник бил толкова голям, че хиляди хора се стичали в храма при него, за да слушат проповедите му. Повече от 4000 проповеди и изказвания били записани. Много от лекциите на стареца били посветени на тълкуванието, на основата на свети отци, Стар и Нов Завет.
Старецът е много почитан и от монасите на Света Гора.
На 23 май 2006 година, на 79 години след продължително боледуване, блаженият старец Атанасий (Митилинеос) се упокоил във вечния живот.
