Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
В църковния календар има определени три дни, в които се възпоменава паметта на починалите, те са посветен на всички мъртви, наши близки и приятели, нашите предци, починали с вяра християни. Като правило, се извършва Общ помен, посещават се гробовете и се раздава храна.
Задушниците в календара са три: задушница пред Великия пост (тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна), задушница пред Петдесетница (която е днес) и Архангелова задушница (Архангеловата задушница предхожда винаги големия празник на св. Архангел Михаил). Но трябва да знаем, че всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците.
Около тези дни в календара, започват да се публикуват и разпространяват различни суеверия и грешно разбрани тълкувания, на това което се извършва. Често се говори за „хранене на душата“ на покойниците, четем как не трябва да се къпем, да не се бръснем, да не перем и чистим, говори се за вампирясване на покойниците, ако не се прелее правилно гроба.
Какво трябва да знаем:
Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете – при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда. Ето защо е важно,преди всичко да се молим за опрощаване на греховете на нашите близки, представили се в Господа.
Наред с молитвите, за помен за сродниците и близките ни е добре да вършим дела на милосърдие, да проявим милост, която винаги Господ иска и очаква от нас. Та като кажем „Бог да прости покойните ми сродници“, този, който приема помоща, също да се помоли за него.
Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на задушница. На гроба на починалите или посещавайки други християни, на задушница правим така наречените помени или раздавки – всеки с това, което според възможностите си е приготвил.
Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те?
Житното зърно „няма да оживее, ако [първо] не умре“ (1Кор. 15:36), затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза Иисус Христос и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие (Йоан 15:4).
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за близките ни, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
За жалост в незнанието и суеверието си някои придават друг смисъл на раздавките, вярвайки че житото и виното, които се принасят и преливат в памет на покойника, са за самия него. Но имат ли нашите покойници нужда от храна и питие, когато техните души са нематериални и храната им е също невеществена?!
„За да се нахрани“ в отвъдния свят някои оставят и храна на гробовете на любимите си покойници. „Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб“ (Сир. 30:18).
Нека не придаваме такова значение на това как раздаваме, нека не си спомняме за покойниците само на задушница,а да си спомняме добрите им дела, да се молим за опрощение на греховете им.
„Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.“( Траянополски епископ Иларион, Пространен православен месецослов)
