Начало / Uncategorized / Да направим професията си духовно служение

Да направим професията си духовно служение

Всеки християнин е запознат с известната притча на Спасителя за талантите (виж Мат. 25:14-30). Какво можем да разбираме под евангелски таланти? Най-често проповедниците говорят за духовните дарове. Как например можем да вземем и изтълкуваме следните стихове от посланието на апостол Павел:

И понеже, по дадената нам благодат, имаме разни дарби, то, имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата; имаш ли служба, пребъдвай в службата; учител ли си, – в учението… (Рим. 12:6-7).

Апостол Павел дава и дълъг списък на църковното служение, което е съществувало в първите векове на християнството. Това са евангелските таланти. 

Въпреки това нашите тълкуватели считат, че е уместно да говорят и за тях като дарове Божии, които не са пряко свързани с духовния живот. Условно можем да ги наречем светски или естествени. Например това може да бъде математическия или хуманитарния ум, способността да се направи нещо със сръчни ръце, особена възприемчивост към цветове или звуци, наличието на материално богатство, дар за организиране и въобще склонност към една или друга професия. За тези дарове пише апостол Петър:

„Служете един другиму, всеки с оная дарба, каквато е приел, като добри разпоредници на многоразличната Божия благодат“ (1 Пет. 4:10).

„Апостолът наствлява всички християни да служат с естествените и благодатни свои дарби за благото и ползата на ближните“, – обяснява това място в „Толковая Библия“ А.П. Лапухин. „Защото не трябва да  споделяш просто с нямащите пари, но да споделяш и всичките си естествени дарби“, обяснява този стих блаженият Теофилакт Български. 

Подобно разбиране се среща в църковните тълкования на самата притча за талантите. „Човекът в тази притча означава Бог Творец и Промислител, Който към Своите раби, които са всички човеци, дава различни дарби, естествени и благодатни… Тези благодатни дарове получава всеки човек от Бога: разни средства и способности да служи на Бога и ближния; способности и природни дарования, ум, наука, изкуство, житейска и духовна опитност, което означава и средства и др. Всички тези дарове Божии се подразбират в притчата за талантите“, пише свети Филарет Московски. 

„Ето защо Бог ни е дал дар на слово, и ръце, и крака, и сила телесна, и ум, и разбиране, за да можем всичко това да употребим за собственото наше спасение и за ползата на ближните“, пише за тази притча св. Йоан Златоуст. Блажени Теофилакт Български, завършва речта си за духовните дарове, като прибавя и тълкование за естествените дарове. По негово мнение, Спасителят е имал предвид „дар слово, или богатство, или власт в царя, или друго знание и способност“. Свети Йоан Кронщадски пише: 

Под таланти следва да разбираме и служението в обществото, което Бог е поверил на всеки според способностите му.

Подобен образ рисува и „Толковая Библия“: „Под талантите, които се дават на хората, някои екзегети разбират всеки дар, който човека е получил от Бога“. 

Интересно е, че за развитието на естествените дарове е важен и принципа, който касае благодатните дарове. Апостол Павел говори: имаш ли пророчество, пророчествувай според вярата. Според вярата, според мярата на вярата т.е. съгласно духовния ръст на човека. Качеството на служението в Църквата е тясно свързана с вярата, но би било грешка ако предположим, че принципа на взаимоотношенията на дара и вярата действа само вътре в Църквата. Талантът, даден ни от  Господ за всекидневния живот, мирските професии, за добиването на насъщния хляб, също е пряко свързан с нашата вяра и благодарение на нея се превръща в духовно служение. 

Всяка светска професия (само ако тя сама по себе си не е греховна) може да получи Божията помощ, ако се извършва с вяра и молитва. Няма ли Господ да държи скалпела в ръцете на вярващия хирург? Няма ли да помогне Господ на молещия се фризьор да направи прическа на своя клиентка, така че настроението й да се подобри и тя да се помири със своя съпруг? Не помага ли вярата на строителя, който реди тухли така, че те да не паднат? Не правили вярата полицаят неподкупен? Вярата може и е длъжна да роди не само причастници на Божественото естество, но и честни журналисти, неподкупни чиновници, граждани, които се подчиняват на закона и просто добри специалисти, които не търпят недобросъвестна работа – всичко това човекът трябва да върши по мярата на своята вяра т.е. съгласно състоянието на своите взаимоотношения с Бога. 

В Църквата по въпроса за вярата ние всички повече или по-малко знаем, че в църковния свят всичко е длъжно да се върши с вяра. Но по отношение на нашата извъцърковна дейност и деятелност, нашата работа, ние често се абстрахираме от вярата си и ставаме съвсем различни хора – това е много погрешно. Тъй като живеем грозно, оставайки вярата си вътре в храма, ние я забравяме там до следващата неделя. Но вярата Христова трябва да бъде взета с нас – в дома ни и в работата ни. 

Пред съвременния християнин стои трудната задача да вмести измерението на вярата във всекидневия живот, да направи своята професия духовно служение. Ако си шофьор, карай така както би карал Христос. Ако си готвач, готви така както би готвил Христос. Ако си чистач, чисти, по начина, по който би чистил дома на Божията Майка. С една дума прави всичко според вярата си. Ако си пророк, бъди пророк според мярата на вярата, а ако си механик, бъди механик по мярата на вярата и Господ ще приеме служението ти. 

И така, Господ дава на всеки човек религиозен дар, за познание на Бога. Този дар може да сформира едно или друго църковно служение. Когато ние получим светски, естествен талант за освояването на светска професия, който да изхранва семейството и да служи на ближния. В реализацията на тези видове дарове е важна вярата, която се явява духовен стремеж за тяхното развитие. Вярата в Бога е длъжна да закваси целия наш живот, който ние да умножим и пренесем към нозете Христови всичките ни подарени таланти. И докато това не стане ще е трудно да се говори за духовността. „Първом не иде духовното, а душевното, и после духовното“ (1 Кор. 15:46). 

Това е важен аспект за разбирането на евангелската притча, който понякога ни се изплъзва и лишава нашето лично християнство от най-важното нещо, без което не е възможно спасине – живот според Евангелието. 

Автор: Сергей Комаров

Източник: Православие ру. 

За Ангел Карадаков

Виж още

Първият сняг и храмовете в София (СНИМКИ)

Първият сняг за 2020 г. е вече факт. Много хора се зарадваха на времето и ...