Начало / Uncategorized / Празникът Преполовение

Празникът Преполовение

За мнозина от нас, времето след бляскавия празник на Възкресението Христово е време за отмора и дори себеугаждане. След като строгото време на поста отмина тялото гуляе, а духът отслабва. И това дори, за нещастие, да е така то е по наша вина, а не по вина на Светата Църква, която непрестанно насочва вниманието ни нагоре и ни съветва какви мисли и действия са подходящи за православните християни през това свято време. 

Всяка една неделя след Възкресението се именува според полагаемото за четене Евангелие. Между Великден и Възнесение са Томина неделя, неделя на Жените-мироносици, на Разслабления, на Самарянката, на Слепия. Друг важен празник, на който обаче малко се обръща внимание, се празнува в срядата на четвъртата седмина след Великден и се казва Преполовение. Той разказва за онзи момент в живота на Спасителя, когато по средата на старозаветния празник Разпъване шатри, Той поучавал в Иерусалимския храм за това, че е изпратен от Отца и за живата вода, изливаща се в даровете на Светия Дух, които всеки жаден може да получи от Него (Йоан 7:14–39).

Празникът, така както го празнуваме, отстои точно по средата между Великден и Петдесетница и е свръзка между тях. На него все още отбелязваме Възкресението на Господа, наблягайки на Неговата Божествена природа и слава, защото никой друг, освен Сам Бог не може да покори смъртта. В същото време ни напомня за приближаващото слизане на Светия Дух и ни подготвя за него, учейки ни да намираме в Христа нашия Бог, Източника на живота и благодатта, Този, Който праща Светия Дух (Йоан 16:7) и ние самите да станем не просто получаващи, но и даващи даровете на Светия Дух: „Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.“ (Йоан 7:38)

Вярата отслабва в наши дни и малцина живеят спрямо Христовото учение, но дори и за най-слабите има поне един урок, който може да бъде научен от празника Преполовение: жаждата. Дори да продължаваме с празнуването на радостния сезон, трябва да жадуваме за това, което е над земята, за Светия Дух, Чието идване ние очакваме, дори радвайки се на присъствието между нас на Възкръсналия Господ. Затова и в тропара на празника пеем така: 

„Когато празникът се преполови, с води на благочестие
напой жадуващите ни души, защото към всички, Спасителю,
Си викнал: Който е жаден, да дойде при Мене и да пие;
Източниче на нашия живот, Христе Боже, слава на Тебе.“

Автор: йеромонах Серафим (Роуз)

Превод: Божин Дончев

Източник: pravoslavie.ru

За Божин Дончев

Виж още

Дядо_Добри_от_с.Байлово

Дядо Добри навършва 103 години

Малцина са тези, които не са чували за дядо Добри и неговото дело.  Наричат дядо ...