Начало / Uncategorized / Шест средства по пътя към очистването на сърцето от страстите

Шест средства по пътя към очистването на сърцето от страстите

Ние, християните, разполагаме с достатъчно средства, чрез които да очистим себе си и сърцата си от всички греховни страсти:

Първото е благоговейното призоваване на името на Господа Иисуса Христа.

Сам Спасителят е казал: „С името Ми ще изгонват бесове“(Марк 16:17). Името на Иисус Христос гони от сърцата мислените бесове, греховните помисли, празните мечтания.  Затова и Светата Църква ни подканя непрестанно да зовем към Спасителя:  „Иисусе, очисти ума ми от суетни помисли; Иисусе, запази сърцето ми от лукави похоти.“ (Акатист към Сладчайшия Иисус, икос 11).
Множество наблюдения ни показват, че честото призоваване с вяра и благоговение,   на пресладкото име на Иисус Христос в така наречената „Иисусова молитва“, може не само да прокуди всички нечисти желания от сърцето на християнина, но и да го изпълни с блаженство, небесна радост и мир.

Второто средство за очистване на сърцето е усърдната молитва.

„Сърце съкрушено и смирено Ти, Боже, не ще презреш“ (Пс. 50:19), тъй казва един, от очистилите своето сърце. Светата молитва затопля сърцето, създава благоговейно умиление в него и привлича благодатта, която очиства и освещава сърцето. Така и Светата Църква ни учи да очистваме сърцето си с топла, умилителна молитва, повелявайки ни да викаме към Спасителя:  „Сълзи ми дай, Христе, които очистват сквернотата на сърцето ми.“ (Из последованието преди Свето Причастие, 3-та песен)

Преподобни Пимен Велики дава следния съвет, за това как да се борим с изкушаващите ни помисли, вредящи на сърдечната ни чисотата: „Този случай е подобен на човек, който има от лявата си страна огън, а от дясната – съд с вода. Ако пламне от огъня, ще вземе вода от съда и ще го угаси. Огънят са злите помисли, които врагът на нашето спасение хвърля в сърцето като искра в някоя къща, за да го разпали с греховно пожелание. Водата пък е молитвеният стремеж на човека към Бога.“

Третото е постоянното внимаване в сърцето и пазенето му от зли помисли и страсти.

„От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си“ (Притч.  4:23), т.е. внимавай, старай се сърцето ти да се опази от греха и да запази невиността и чистотата такива, каквито ги е получило в купела при светото Кръщение. Ето няколко съвета от опитните в опазването на сърцето от греха, подвижници: “ Когато разпаленият котел кипи, нито муха, нито някое друго насекомо могат да се докоснат до него. Но като изстине, мухите и насекомите кацат върху него. Подобно на това и врагът не смее да приближи и да увлече в мрежите си монах, който усърдно се подвизава в добродетелите. А към човек, който прекарва живота си в безгрижие и леност, врагът пристъпва лесно и го увлича към греха, когато поиска.“
Нравственото падение на човека произлиза именно от невниманието в опазването на сърдечната чистота.  Авва Орсисий, един от подвижниците, изказва гибелните последствия на това невнимание така: „Мисля – казва той – че ако човек не предпазва внимателно своето сърце, всичко, в което не се вслушва, оставя го нечуто и пренебрегнато, а по този начин врагът намира място в него и го разрушава. Когато приготвят и запалят кандилото, ако не започнат да доливат масло в него, малко по малко светлината му започва да отслабва и накрая съвсем угасва. Освен това, понякога се случва така, че някоя мишка обикаля около него и търси начин да изяде фитилчето, но докато не изстине елея, не може да направи това; ако пък види, че кандилото не само е изгаснало, но вече е и изстинало, тогава с желанието си да отнесе фитила, поваля и кандилото. Ако кандилото е керамично, то се чупи; ако пък е медно, то стопанинът си го поставя като преди.

Същото се случва и с нехайната душа: малко по малко Светият Дух се отделя от нея, докато съвсем не изгуби топлината си, а след това врагът изтребва предразположението на душата към доброто и тялото бива осквернено от злото. Впрочем, ако човек не е обеднял напълно в любовта си към Бога и е достигнал до леността си само от слабост, то милосърдният Бог, изпращайки в душата му Своя страх и спомените за мъките си, го подбужда към бодрост и самосъхранение с голямо внимание, до момента на Своето посещение“.

Четвъртото средство в опазването на сърцето е телесният труд. 

Телесният труд, отслабва нападението на нечистите помисли ( сладострастни, гневни и т.н.) над душата, в голяма степен съдейства за пазенето на чистотата на сърцето.
Попитали веднъж авва Агатон: кое е по-важно – телесният труд или предпазването на сърцето? Старецът отговорил така:

„Човекът прилича на дърво; телесният труд – това са листата, а пазенето на сърцето – плодът. Но тъй като по Писанието всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън (Мат 3:10), то очевидно, че сме длъжни да поемем цялата грижа и за плода, т.е. за опазването на ума. Всъщност обаче, на нас ни е нужно и листното облекло, т.е. телесният труд“. 

Петото средство е постът.

Постът е едно от правилните средства за достигане на чистотата на сърцето.
„ Постът опитомява нашите страсти и обуздава лошите навици, а от бдението – казва свети Йоан Лествичник – сърцето се смекчава, чистотата на мислите се съхранява, непристойните мечтания се прогонват“.

Шестото е уединението.

Уединението също е едно от средствата за достигане на тази добродетел.
Уединеното пустиножителство способства много за чистотата на сърцето. Остранявайки всички съблазни и всеки повод за развлечение, то предоставя пълна възможност да навлезеш в себе си, да наблюдаваш всички вътрешни движения на душата, да откриваш слабите си страни, по-ясно да виждаш своите грехове и опасностите от страна на духовните врагове.
Един свят подвижник  добре е обяснил това със следния опит: трима учени приятели решили да постъпят в монашество. Единият от тях избрал своето дело – да умиротворява спорещите, по Писанието: блажени миротворци (Мат. 5:9); другият – да посещава болните; а третият тръгнал в пустинята на безмълвие. Първият, колкото и да се опитвал, не могъл да прекрати раздорите между хората и да успокои всички. Победен от скуката, отишъл при този, който услужвал  на бедните и открил, че и той изнемогва от малодушие и не намирал сили повече да изпълнява заповедта. Тогава двамата тръгнали да посетят този, който живеел в пустинята, разказали му за делата си, помолили го да им каже каква полза получил той от уединението. Този, замълчавайки за малко, влял вода в един съд и им казал: „ Погледнете във водата“. Водата била мътна. След известно време отново им казал:

„Я погледнете колко светла стана водата“. Те погледнали и като в огледало видели своите лица. Тогава той им рекъл: “Точно така става и с нас, когато който се намира сред хората – от хорския шум и суета той не вижда своите грехове, а сподобилият да види себе си, своите грехове, по думите на свети Исаак Сирин, е по-благословен от сподобилият се да види Ангел, разбира се, защото, виждайки своите грехове, може да ги изчисти и да направи душата си по чистота ангелоподобна“ (Древен Патерик)

Превод: Мирела Александрова 

Източник: pravoslavie.ru

За Божин Дончев

Виж още

Дядо_Добри_от_с.Байлово

Дядо Добри навършва 103 години

Малцина са тези, които не са чували за дядо Добри и неговото дело.  Наричат дядо ...