Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Запознахме ви с творчеството на един малко известен български художник.
В ранните си творби той често прибягва до евангелския разказ и го пресъздава в платната си, които носят магията на живописта и многопластовото значение на библейския текст. Една от тези творби е При Гроба Христос. Нея ще ви представим днес.
Друга композиция от този период представя моментът от евангелския разказ, когато жените-мироносици отиват на Гроба Господен (ил.2). Евангелската тема отново е третирана със средствата на символизма, въвеждаща зрителя в една идилична, почни нереална среда. Върху голямото платно (140/187 см.) са представени фигурите на три жени, които вървят към празния гроб. Евангелският текст ни дава различни сведения за събитието – „И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него.“(Мат.28:1-2); „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.(Марк.16:1); „Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.“(Лука24:10).
Борис Стефчев умело пресъздава този разказ, като изобразява женските фигури в една линия и така те се застъпват. Първата е ясно различима, с черни одежди и покрита глава. Върху одеждата и се виждат четири звезди, които образуват четирите рамена на кръст. Тя държи голяма бяла свещ. От втората фигура се вижда само част. Тя е облечена в бяла одежда, лицето и не се вижда. А от третата фигура се вижда само главата, която е високо вдигната, вперила поглед в небето. За трите женски фигури свидетелстват трите нимба. Тези фигури създават идеята за монотонно движение напред, подобно на лития, а движението е напред и нагоре.
В лявата страна на платното се вижда част от саркофаг, който е отворен. Пред него е поставено дърво, върху което се извива змия. Пространството е разделено от две големи бели свещи. В горния десен ъгъл на платното една ярка звезда огрява небето, а лъчите и достигат до земята. Цялото платно е обсипано с блестящи звезди, които са най-ярко концентрирани около женските фигури.
Тук, художникът ни представя идилична картина, една почти нереална среда, в която всеки елемент носи символика: звездата, която огрява пространството и сочи пътя, фигурите, които се „сливат“ една в друга, трите свещи и леко открехнатият празен гроб, увитата около дървото змия, която е като контрапункт. Всички тези детайли изграждат многопластовото звучене на творбата. Отново, само най-важните елементи показват този мистичен и непознаваем за човешкия разум момент.
Тези две творби – „Оплакване Христово“ и „Към гроба Христов“, представляват своеобразен Христологичен цикъл в творбите на Борис Стефчев, които показват най-значимите и в същото време най-мистичните моменти от земното служение на Иисус Христос. Отбелязани в две платна, те представят общо пет момента от евангелския разказ: св. Богородица и Йосиф към Витлеем, Молитва в Гетсиманската градина, Разпятие, Оплакване Христово и мироносиците при гроба Христов. Последната, от които се изобразява в църковната живопис като една от двете Пасхални икони, които представят Възкресение Христово.
Светослав Александров
