Начало / Uncategorized / Магическото пространство на Гроба Христов

Магическото пространство на Гроба Христов

Запознахме ви с творчеството на един малко известен български художник.

В ранните си творби той често прибягва до евангелския разказ и го пресъздава в платната си, които носят магията на живописта и многопластовото значение на библейския текст. Една от тези творби е При Гроба Христос. Нея ще ви представим днес.

Друга композиция от този период представя  моментът от евангелския разказ, когато жените-мироносици отиват на Гроба Господен (ил.2). Евангелската тема отново е третирана със средствата на символизма, въвеждаща зрителя в една идилична, почни нереална среда. Върху голямото платно (140/187 см.) са представени фигурите на три жени, които  вървят към празния гроб. Евангелският текст ни дава  различни сведения за събитието – „И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба. И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него.“(Мат.28:1-2); „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.(Марк.16:1);  „Те бяха Магдалина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които обадиха на апостолите за това.“(Лука24:10).

         sv_mironosici2Борис Стефчев умело пресъздава този разказ, като изобразява женските фигури в една линия и така те се застъпват. Първата е ясно различима, с черни одежди и покрита глава. Върху одеждата и се виждат четири звезди, които образуват четирите рамена на кръст. Тя държи голяма бяла свещ. От втората фигура се вижда  само част. Тя е облечена в бяла одежда, лицето и не се вижда. А от третата фигура се вижда само главата, която е високо вдигната, вперила поглед в небето. За трите женски фигури свидетелстват трите нимба. Тези фигури създават идеята за монотонно движение напред, подобно на лития, а движението е напред и нагоре.

         В лявата страна на платното се вижда  част от саркофаг, който е отворен. Пред него е поставено дърво, върху което се извива змия. Пространството е разделено от две големи бели свещи. В горния десен ъгъл на платното една ярка звезда огрява небето, а лъчите и достигат до земята. Цялото платно е обсипано с блестящи звезди, които са най-ярко концентрирани около женските фигури.

untitled

Тук, художникът  ни представя идилична картина, една почти  нереална среда, в която  всеки елемент носи символика: звездата, която огрява пространството и сочи пътя, фигурите, които се „сливат“ една в друга, трите свещи и леко открехнатият празен гроб, увитата около дървото змия,  която е като контрапункт. Всички тези детайли изграждат многопластовото звучене на  творбата. Отново, само най-важните елементи показват този мистичен и непознаваем  за човешкия разум момент.

         Тези две творби – „Оплакване Христово“ и „Към гроба Христов“, представляват своеобразен  Христологичен цикъл в творбите на Борис Стефчев, които показват най-значимите и в същото време най-мистичните моменти от земното служение на Иисус Христос. Отбелязани в две платна, те представят общо пет момента от евангелския разказ: св. Богородица и Йосиф към Витлеем, Молитва в Гетсиманската градина, Разпятие, Оплакване Христово и мироносиците при гроба Христов. Последната, от които се изобразява в църковната живопис като една от двете Пасхални икони, които представят Възкресение Христово.

Светослав Александров

За Николина Александрова

Виж още

Патриарх Неофит: От опита и примера на свети Димитър познаваме силата на Божията благодат

На 26 октомври Православната църква чества празника на св. Димитър Солунски Чудотворец. По този повод ...