Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Днес Светата църква почита и празнува светите мироносиците, първите свидетели на Възкресението Христово. Благоволил Господ именно на тях да се яви след възкресението си от мъртвите. Кои бяха тези свети жени? Защо ги наричаме мироносици?
Това са жени, които са възлюбили с цялото си сърце Господа Иисуса Христа, които са Му служили и са се грижили за Него и физическите* Му нужди, които заедно с апостолите слушат Неговото свято слово, които може да бъдат до известна степен наречени жени-апостоли.
Една от тях, както и най-ревностната, Мария Магдалина, даже назоваваме равноапостолна. Когато четем, че Господ Иисус Христос се яви първо на всички мироносиците, изглежда ни смущава въпросът: защо Той не се яви първо на Пречистата си майка? В Евангелието не намерим никакво споменаване на това, че Господ й се явил.
Светителят Ростовски, митрополит Димитрий, заявява, че Пресветата Дева е сред мироносиците, когато Господ им се явил, защото в Евангелието на Марк се казва, че при гроба Господен дойдоха Мария Магдалина и другата Мария, и свети Димитрий Ростовски казва, че това е именно другата Мария – Пресвета Богородица.
Можем ли да приемем изцяло такова тълкуване на великия светец? Не, въпреки моята огромна любов и уважение към него, защото вие сте чули вчерашното евангелско четиво на всенощното бдение и думите от Евангелието от свети апостол Марк, че възкръсналият Господ се явява за първи път на Мария Магдалина. Ако така казва апостолът, това означава, че това е така – първо се е явил Господ Иисус Христос именно на Мария Магдалина.
Защо Господ се яви първо на мироносиците, а не на Пресветата се майка? Защо не се е явил най-напред на Неговите свети апостоли?
Защото Господ познава женското сърце. Той знаеше, че това е изключително чувствително и изпълнено с любов, достигнало всичко велико, всичко тайнствено, всичко свято и тайнствено много по-лесно и по-лесно, отколкото при мъжкото, мъжките сърца са по-груби, защото мъжете са склонни да приемат всичко с разсъждение, вярата също, удостоверена през собственият им разум.
Жените не са такива. Те не разсъждават толкова дълго, колкото мъжете. Те приемат цялата истина по – бързо и лесно с чистите си сърца. Защото има два вида познание – знание на ума и сърцето, знанието на сърцето, което философите наричат интуитивно познание. Сърцето познава най-важното – това, което не можем да познае ума. Сърцето е орган на нашето висше познание, на нашето общение с Бога, с всичко от другия свят. Сърцето на жената в много по-голяма степен, отколкото на мъжа, владее интуитивното познание, чистото знание, без много разсъждение. Това е голямо предимство на жените над мъжете.
Ето защо нашата църква сега е пълна предимно с жени. Сърцето на жената по-лесно се обръща към Господа Иисуса Христа, по-лесно възприема и научи всичко свещено. Слава на жените!
Сега е големият християнски ден на жената, в деня, когато в лицето на мироносиците прославяме и възхваляваме женското сърце. Има ден на жената на 8 март. Но днешния християнски ден е неизмеримо по-значим. Защо е по-значим? Тъй като ние празнуваме най-свещеното от всички права на човека, което е са получили жените от Самият Господ Иисус Христос.
Днес ние празнуваме свещеното право на всички жени, способността да достигнат най-висшето човешко достойнство, неизмеримо по-високо от всички достойнства политически и граждански – правото на святост, на много близко приятелство с Господ Иисус Христос, правото което се възвисява над всичко. Кажете ми, кой е по-висока от мъченичеството и великомъченичеството, равноапостолството на Мария Магдилина или равноапостолството на св. Нина, прославила Грузия? Кое е по-висока?
Това е цветът на човечеството, това е връх на човешкото достойнство. И това достойнство са получили жените в лицето на жените мироносици.
Нека сега се върнем към въпроса, който поставихме в началото – защо Господ Иисус не се яви първо, както питат нашите сърца: на Свята и Пречиста майка?
Ние ще даде различено обяснение от това, което дава големият епископ Димитрий Ростовски. Ние казваме: не се е явил Господ Иисус Христос на Пресветата майка, защото Неговата цел е по-висока, съвършено определена: да увери мироносиците, да увери апостолите, а чрез тях и целия свят, в истината за Неговото възкресение.
Но ние мислим за това – как е необходимо да увери Христос за Своето възкресение Неговата Пресвета майка? Не, разбира се, защото Света Богородица е неизмеримо по-близо до Божествения Си Син, отколкото са мироносиците и апостолите.
Чули сте в Евангелието, че Света Богородица, след раждането на Христос чува прекрасни думи за Него от Ангелите, вижда поклонението на мъдреците, необичайните думи, които говори Отрокът Иисус в Йерусалимския храма сред книжниците и фарисеите, събирала всичко в сърцето си. В святото й сърце толкова силно са запечатани всичките думи на Христос, свидетелстващи за Неговата Божественост, Неговата принадлежност от века, че никога не се е съмнявала във Възкресението му, тя е почувствала всичките думи на Христос с пълна вяра, с пълната убеденост на истината в тях.
И ако се казва от светите апостоли, че те не разбират, когато Господ Иисус Христос им казал, че Той ще бъде предаден в ръцете на грешни хора, които ще Го бият и бият, и разпнат на кръста, ако не се вмества в сърцата им, разбира се изключително дълбоко се вмества в сърцето на Света Богородица. Тя напълно разбира тези думи, тя знаеше, че ще видят Син Човешки, Неговите мъки, неописуемата агония на кръста на Голгота.
Но в съзнанието й винаги е стоял и блестял в небесна светлина образът на Христовото Възкресение. Тя знае, че ще бъде така, както каза Христос; Тя знаеше не само, че Той ще бъде разпнат, но и че на третият ден ще Възкръсне. Защо Той е бил убедителен в това, а Тя да се е съмнявала?
И всички появи на Христос, повтарям, са имали за цел да уверят хората в истинността на Неговото възкресение. Ето защо ние вярваме, че Господ Иисус Христос не се е първо явил на Пресветата си майка.
В Евангелията, както свидетелстват самите апостоли, не е написано много от това, което е направил Христос и това, което той е проповядвал. Ако в Евангелията никъде не намираме записи, че Господ е възвестил за Възкресението си на Света Богородица, това не означава, че не е било така. Няма съмнение, че в цялостната си синовна обич към Нея не й се е явил и е имала общение с Него след Неговото възкресение. Не може да има никакво съмнение в християнските сърца. Затова никой да не се смущава от факта, че Господ Иисус Христос първо се явява на Мария Магдалина и идващите след нея мироносици, а след това и на светите апостоли.
Това е, което ние празнуваме днес, това е, което ни учат песнопенията на този велик ден на мироносиците.
Вие знаете, че всички светии, най-близките си ученици Господ е поставил за наш пример и модел. На светите апостоли подражава целия християнски свят. На светите мироносици трябва да подражават всички жени в християнския свят. Те трябва да вървят по същия път, по който светите жени мироносици – по пътя на преданост и най-гореща и най-безкористна любов към нашия Господ Иисус Христос.
Всички жени, които живеят днес, трябва да следват примера на светите мироносици, които са служили на Господа във всичко, което би могло – да се грижи за него и неговите дела, със своята гореща любов.
Той вече не е с нас. Той е с Отца Си на Престола на Славата. Не можеш просто да му донесе своите тревоги, своите дела, като му донесат светите жени мироносици.
Но не сте ли чували, че Господ Иисус Христос говори за бедните, за нищите, за тези, които страдат? Не знаете ли, че Господ е в лицето на всеки беден човек и стои пред вас, в очакване на вашите притеснения? Защото Той живее пред вас в лицето на всеки индивид, всеки просяк.
В словата си по повод Деня на Страшния съд той осъди безмилостни хора, защото не са го нахранили, когато е бил гладен и не сте го облека, когато е бил гол, не са го посетили, когато е бил болен и в тъмница. И когато с удивление Му казали грешниците: „Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме “ – Той им отговори, че доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
Ако е така, тогава, имаща в сърцето на всяка жена, готовност да излее любовта си към Христа е открита пълна възможност да го направи. Всека една от вас може да обича, да се грижи за братята на Христос. Това ще бъде същото служение на Христос, което са извършили светите жени мироносици. Носейки алабастеров съсъд, в който носеха аромати, за да помажат мъртвото тяло на Господ Иисус Христос. Ето защо те се наричат „миро – носици“. И вие трябва да донесете на Господ Иисус Христос златните кадилници, пълни с тамяна на вашата благотворителност за бедните, вашата любов, вашето състрадание.
Вие трябва да следвате Христос, да прегърнете към женските си обятия златните кадилници,
както притискаха жените алабастъровия съд, отиващи на гроба на Христос.
Вървете по своя женски път към Христос, тръгнете по пътя на мироносиците – за да дойдете на мястото, където вашето щастие и радост са вечни и безкрайни.
Св. Лука (Войно-Ясенецки)
Проповед, произнесена на 20 май 1945 г.
*Тук св. Лука говори за това, че много благочестиви жени, които били изцелени от Христа от тежки болести и имали достатъчно средства от имотите си, съпътствайки своя Благодетел в ходенето Му да проповядва Евангелието, „Му услужваха с имотите си“ (Лук. 8:3), тоест, в случаи на нужда, изплащайки разходите по насъщните потребности на бедните, съпътстващи Спасителя, и по Негово указание давали необходимите средства на нуждаещите се от материална помощ. От тези благодарни жени евангелист Лука първа споменава Мария Магдалина-бел. на преводача.
Превод от руски: Николина Александрова
