Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Нашият свят поставя ударението в живота върху удобствата и ние често избягваме онова, което не ни доставя удоволствие. Например ако това да говорим открито за християнската ни вяра ни носи подигравки, то мълчим. Ако спазвайки правилата на църковния пост не можем да излезем с приятели, то игнорираме поста.
Ако защитата на вярата ни, когато бива подиграна, ни прави да изглеждаме по-малко готини в очите на другите, то ние избираме пътя на политкоректността. Затова не е чудно защо сме неподготвени да удържим, когато пред нас се изпречат истински изпитания и това е, защото сме избегнали най-основоположните неща, които ни утвърждават и превръщат в силни, отдадени християни.
Християнството е религия на аскетизма, насърчаваща ни да трупаме съкровища на небето, където ползите от тях имат вечна стойност. През целия Нов Завет ние четем за важността на борбата, където фокусът е върху придобиването на смирено и съкрушено сърце, което е и крайъгълният камък на това какво значи да си християнин. Господ Иисус Христос ни казва, че ако искаме да сме достойни за Него, трябва да вземем кръста си и да Го следваме. Ние сме хора, чиято истинска родина е Христовото Църство във всеки един от нас. Сам Христос ни призовава към святост и промяната на сърцето, а това може да се случи само чрез духовна борба.
Ако наистина, напълно се отдадем на християнската си вяра със сърце и ум, то ще получим силата да живеем в този свят, изпълнен с изкушения и разочарования, оставайки верни на призванието си за святост. Отдаването на това да бъдем пълнокръвни християни ни дава силите да живеем живота си по такъв начин, че постоянно да славим и свидетелстваме за Христос, Комуто служим.
Ако пък избягваме аскетичния подвиг и решим да остави нашата християнска вяра встрани, отхвърляйки истинско обвързване с нея, то ние в такъв случай ставаме християни по име.
Когато застанем пред Божия Престол в края на дните ни, онези, които от мързел или лична горделивост избягват поста, молитвата, дори посещението на богослуженията, правейки го само тогава, когато са „в настроение“, то те с тяхното помрачено сърце няма да издържат на Божието всемогъщество и за тях вечността ще е огнено езеро.
С любов в Христа,
игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щат Вашингтон, САЩ
Превод: Божин Дончев
