Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Христос воскресе!
Христос вече е възкръснал. Римляните и юдеите са по петите на апостолите, които междувременно са се скрили в една къща. Страх ги е да не ги заловят. И въпреки че са съпътствани от чудеса, те все пак са наплашени.
Историята за апостол Тома, който несправедливо наричат „неверни”, е разказвана стотици хиляди пъти. Тълкувана е, рисувана е, коментирана е от отците на църквата и изобщо около не я се е говорило доста. Историята за св. Тома обаче разказва и друго. Това е история за едно свидетелство, което ако не беше се случило, то нямаше невярващите да повярват или по-точно казано съмняващите се. Тома се е усъмнил, а не невярвал. Усъмнил се, защото веднага след Христос са се появили лъжехристи и лъжепастири, които увличали мнозина след себе си.
Според Новия Завет Христос се явява първо на Майка Си, която първа получила вестта на възкръсналия й Син, както някога първа получила вестта, че ще Го и роди, а след това и на св. Мария Магдалина, и на другите жени мироносици.
В неделята след пасха Христос се явил на Своите ученици и апостоли.
По разбираеми причини Юда отсъствал и така и не се сподобил с това да види и вкуси възкресението на Христос, но освен предателя отсъствал и Тома.
За апостол Тома се знае, че бил пламенна личност, човек с характер и присъщия на личностите в онази част на света – темперамент. Доказателство за тази темпераментност е например случката, в която апостолите възнегодували срещу Христос, тъй като бил решил отново да тръгне за Юдея, където неотдавна щели да Го убият с камъни. Тогава Тома казал: “Да идем и ние да умрем с Него” (Йоан 11:16).
Според преданието апостол Тома много силно, присъщо на характера си, преживял страданията и кръстната смърт на Спасителя, и когато другите апостоли му съобщили, че Христос им се е явил, възкръснал от мъртвите, той повече от радост и възторг, отколкото от съмнение, възкликнал, че докато не види и не осезае лично това преславно чудо, няма да повярва. Правейки задълбочен анализ на това „блажено Томино неверие“, както го наричат древните химнографи на днешната служба, свети Йоан Златоуст отбелязва, че Тома, горейки от ревност да проповядва на езичниците за възкръсналия Христос, е искал тази светла проповед за победата на Живота над смъртта да не се основава на разказите на Петър или на другите апостоли, а на неговата лична опитност и преживяване и така неговото благовестническо слово да бъде по-мощно и действено.
Със своето „добро и блажено неверие“ апостол Тома отстранява всяко съмнение на здравия човешки разум в Христовото Възкресение и ни учи да бъдем благонамерено критични към разказите за чудеса, знамения и личби, каквито днес изобилстват.
В днешното апостолско четиво четем, че Ангел Господен казва на апостолите да отидат и да застанат в храма, да говорят на народа „всички думи на тоя благодатен живот”. Защо Бог праща апостолите да говорят и то в храма?
В храма се намират всички онези, които малко или много са спомогнали Христос да бъде разпнат. Вътре са търговците, които намразили Христос след като ги изгонил от храма, там са и фарисеите, които през цялото време на проповедта Христова не се спрели да го изкушават, там са също и първосвещениците, които го и разпнаха. Бог, чрез Ангел, праща апостолите да благовестят на враговете Му. Да възвестят тайната на възкресението и смело да застанат и да кажат, че както и обеща Христос въздигна в три дни храма на Св. Дух. „Ангелът повелява на апостолите да говорят в храма – смело, безбоязнено, като не се боят от заплахи и тормоз”, пише св. Теофилакт Български.
Бог кара апостолите да започнат проповедта си, макар и да се страхуват или притесняват. И тук случката със св. Тома ни показва един друг поглед. Апостолите уплашени от предприетото гонение не биха могли смело да застанат и да проповядват, освен ако не бъдат още по-сигурни и убедени в проповедта си.
Апостол Тома помага не само на себе си, но и на всички други, защото единствен поставя пръст в раните на Христос.
Досега другите апостоли просто са беседвали с него, преломявали са хляб, виждали са го, но само Тома допря ръката си в раните на Христос.
Само томината ръка се удостои да пипне Богочовешката плът и по този начин да засвидетелства, укрепи и засили вярата и проповедта на апостолите. Ангелът казва на апостолите да проповядват всички думи за благодатния живот.
Те ще разкажат на всички за истинността на възкресението, защото то е истина и те самите са се убедили в това – Тома сложи ръцете си в раните Христови.
Те ще кажат и че този живот е вечен, както сам Христос говори, а и всички се убедиха в това след възкресението. Ще кажат още, че този нов живот е благодатен, защото вече го няма мрака на старото, а е дошло ново, което и обнови човека и от роб той стана господар и отново венец на творението.
Да свидетелстваме тази наша вяра сме призвани и ние, защото имаме томиното доказателство, че Христос възкръсна не само с дух, но и с тяло. И друго, Христос възкръсна и вече всичко е различно, променено, изменено.
Автор: Ангел Карадаков
