Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Първата неделя след Възкресение се нарича Антипасха (ἀντίπασχα –вместо Пасха), Томина неделя. Но защо неделята след Възкресението е посветена на апостол Тома, този който ясно отказал да повярва на думите на апостолите? Защо не на апостол Петър или Андрей, наречен първозвани, нито дори на Йоан, който бил любимият ученик на Иисус, не е посветена и на мироносиците, които не се уплашили от юдеите?
Проследявайки евангелския разказ (Йоан 20: 24-29) и иконографията на празника ще си отговорим на въпроса: „защо тази неделя е посветена на неверника?“
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях. Апостолите му казали: „Видяхме Господа“, но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не пипне Неговите рани („ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.“).
Осем дни по-късно апостолите се били събрали отново, а заедно с тях бил и Тома (Йоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
„Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!
Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.“
Още в раннохристиянския период, тази сцена се появява в изкуството. Това се е случило не по-рано от третата четвърт на IV век. В периода IV – V в. най-ранните изображения вече са намират върху християнски саркофази.
Това не е случайно: в този период, между Никейския и Халкидонския събор, в християнския свят се разгаря спор относно личността на Иисус Христос. И евангелският епизод за Тома и неговото неверие е важен аргумент в този спор. Кирил Александрийски в коментара си върху Евангелието на Йоан казва, че „Тома – първият в дългата поредица хора, които изповядват Божествеността на Христос; Той е и първият в дългата поредица от тези, които са се интересуват от Плътта на Господа.“
В един от най-ранните паметници – Миланският диптих (V в.) сцената „Неверие на Тома“ е включена в цикъл от евангелския разказ. Композицията е изградена асиметрично: фигурата на Христос е вдясно, Тома е в центъра, така че зрителят може ясно да види, че апостолът поставя пръстите си в раните на Христос.
Трябва да се отбележи и мозайката от еднокорабната църква „Св. Аполинарий Нови“ в Равена (VI в.). Тук виждаме различно тълкуване на сцената. В центъра е Христос, той е вдигнал ръката си, с което приветства своите ученици. Чрез процеп в туниката на Спасителя виждаме раната му. Апостол Тома посочва с ръка към нея, но не докосва тялото на Христос. Пред Тома стои друг ученик в поклон пред Възкръсналия Господ и ръцете му са покрити, той не смее да докосне раните на Спасителя.
Във византийските паметници е установена композиция, в която диалогът между апостол Тома и Христос се намира в центъра на композицията. В нея жестът на Тома става все по-специфичен – той поставя пръстите си в раните. Апостолите се оттеглят, което позволява на зрителя да види важното доказателство за Възкресението.
Сцената Неверие на Тома заема основно място в православната иконография. Друг важен елемент, който винаги присъства е заключената врата. Тя от една страна изобразява евангелския разказ – „Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! “ (Йоан 20: 26), а от друга напомня думите на Иисус: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси “ (Йоан10:9). И ето едни искат доказателства, за да минат през Вратата, а други ще я преминат с вяра.
Образът на апостол Тома, поставящ пръстите си в раните на Христос, остава завинаги символ на вярата, която изисква доказателство. Неговото неверие се превръща в доказателство за „които не са видели, и са повярвали“.
Автор: Николина Александрова
Използвана литература:
Ирина Языкова Икона «Уверение Фомы»
Лазарев В. Н. История византийской живописи
