Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, нека се наслади от това хубаво и светло тържество на преславното Христово възкресение, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа и Своята благост към човешкия род, и Своята премъдрост в изкупването му от вечна погибел, и Своята сила над враговете на нашето спасение!
Който е благоразумен раб и не скрива в земята дадените му от Бога таланти, нека влезе радостен в радостта на своя Господ!
Който се е потрудил с пост, нека получи сега своя динарий! (Мат.10:10, 20:1-8).
Който е работил още от първия час, нека получи днес своята справедлива заплата!
Който е успял да дойде подир шестия час, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не губи нищо!
Който е пропуснал и деветия час, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън!
Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, нека и той да се не бои от своето закъснение, понеже Домовладиката е великодушен и щедър – приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както потрудилия се още от първия час: първия удовлетворява със заслужена награда, последния милва по снизхождение; на единия дава заслуженото, другия дарява по своята благост; добрите дела приема с радост, намерението целува с любов; делата цени и добрите разположения хвали!
Затова всички влезте в радостта на своя Господ! И първи, и последни, приемете своята награда!
Богати и бедни, заедно ликувайте!
Трудолюбиви и лениви, почетете този ден на всемирно тържество!
Постили и непостили, възвеселете се сега! Трапезата е богата: наситете се всички от нея! За блудните синове небесният Отец е заклал угоен Телец: никой да не излезе гладен! Всички се насладете от този пир на вярата, всички се възползвайте от богатството на благостта!
Никой да не оплаква своята бедност, понеже царството небесно е отворено за всички!(…)
Похвално слово за Пасха
Св. Йоан Златоуст
…Нека престанем да оплакваме покойника! Ние знаем от какви злини той се освободи – нека оплакваме сами себе си, защото знаем за какви бедствия сме оставени още на земята и какви още ще навлечем над себе си, ако не се предадем искрено на Бога, ако не преминем благочестиво настоящето, ако не побързаме към горния живот, ако не се откажем от земния живот, ако не тръгнем подир Духа, който ни води в небесното!
Всичко това е скръбно и трудно за малодушните – но леко и благо за мъжествените по дух. За какво да малодушествувам в надеждата? Защо да се прилепвам към временното?
Ще дочакам архангелския глас, последната тръба, новото небе, промяната на земята, освобождението от тленността, обновата на всемира. В мене има две неща: едното е общо със земята – другото с Бога; едното е с плътта – другото с духа. Длъжен съм с Христа да се спогреба – и с Христа да възкръсна: да стана наследник на Христа, дори и син на Бога!
Вчера аз се разпъвах с Христа, сега се прославям с Него; вчера умирах с Него, сега оживявам; вчера заедно се погребахме, сега възкръсваме заедно. Нека принесем дарове на Пострадалия за нас и Възкръсналия… Да принесем самите себе си – най-скъпоценното имане пред Бога и най-свойственото за Него – да въздадем на Образа сътвореното по образ, да опознаем своето достойнство, да почетем Първообраза, да проумеем силата на тайнството и това, за кого умря Христос. Да се уподобим на Христа, защото и Христос се уподоби на нас; да станем богове заради Него, защото и Той заради нас стана човек. Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението… Ние се нуждаехме от Бог, въплътил се и умъртвен, за да оживеем с Него. С Него ние умряхме, за да се очистим; с Него възкръснахме, защото с Него умряхме; с Него се прославихме, защото с Него възкръснахме…Неголям брой капки кръв пресътворяват целия свят
За смъртта и Възкресението на Христос
Св. Григорий Богослов
… Обожествената душа слиза в ада, за да може, както за тия на земята възсия слънцето на правдата, така и за тези под земята, пребиваващи в тъма и сянката на смъртта, да огрее светлина; и както Господ проповядваше на ония на земята мир, за мъртвите освобождение, а за слепите – прозрение, и за повярвалите стана Виновник за вечното спасение, а за неповярвалите – изобличение за неверието им, така е проповядвал и на тези в ада. „Пред името Иисусово всяко коляно ще се поклони, небесно и земно, и преизподно“ (1Иоана 1:7). По този начин, развързвайки онези, завързани от века, Той се върна назад – от смъртта към живота – като ни проправи пътя към възкресението.
Въпреки че Христос умря като човек и Неговата света душа се отдели от Неговото чисто тяло, Неговата Божественост припомня неразделимостта от тялото, а значи и единството на душа и тяло.
Св. Йоан Дамаскин
… А че смъртта е разгромена, че Кръстът е станал нейният победител, и че тя повече няма сила, но е наистина мъртва, не е никак малко доказателство, а по-скоро явно потвърждение това, че тя е презирана от всички Христови ученици и че те всички се опълчват срещу нея и повече не се страхуват от нея, но чрез кръстния знак и чрез вяра в Христа я потъпкват като мъртва. Понеже някога, преди да настъпи божественото пребиваване на Спасителя, смъртта била ужасяваща57 дори за светиите и всички плачели за мъртвите като че са погинали, но сега след като Спасителят е възкресил Своето тяло, смъртта повече не е ужасяваща, понеже всички, които вярват в Христос, я потъпкват като нищо и избират по-скоро да умрат, отколкото да се отрекат от вярата си в Христа тъй като наистина знаят, че когато умират, те не биват унищожавани, но в действителност живеят и чрез Възкресението стават нетленни…
Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас
Свети Атанасий Велики
