Темата за Христовата смърт вълнува редица творци. Представяме ви една творба, дело на малко известният художник Борис Стевчев, която показва неговата трактовка на темата за смъртта Христова.
Борис Стефчев е художник, който е работил в различни сфери на изобразителното изкуство. Той е оставил значителен брой художествени творби, които са притежание на частни колекционери. Творбите му са определени като част от изявите на символизма в българското изобразително изкуство. Той оставя значителен брой художествени произведения в областта на графиката, пейзажната живопис, морския пейзаж, рисува редица икони за различни църкви в София и Софийско, оставя и някои литературни творби.
Една от най- емблематицните му творби е “ Оплакване Христово“.
Сцената в църковната иконография често показва моментът след свалянето на Иисус Христос от кръста и полагането Му в гроба. Сред най- често срещаната иконография сцената е представена по следния начин: Тялото на Христос е представено върху саркофага в центъра на композицията. Вляво, в предния план седи Богородица, коя то прегръща лицето на Христос. Зад саркофага са изписани фигурите на светите жени – една група фигури оплакващи е представена в задния план, а в предния са изобразени Ма рия Магдалена, която е вдигнала двете си ръце, и Мария, майката на Яков. До тях е св. Йоан Богослов, целуващ лявата ръка на Христос, а вдясно от саркофага е изписана фигурата на Йосиф Ариматейски, приведен към краката на Христос.
Съвсем друга трактовка ни предлага Борис Стефчев. Той освобождава композицията от детайли и действащи лица, като оставя само най-важните. Действието е пренесено в гробницата на Христос, след като е положен тежкия камък, който покрива входа. Безжизненото тяло на Спасителя е положено на каменен одър, покрито с плащеница, а дясната му ръка е отпусната. По тялото на Христос се виждат раните от неговите страдания, виждат се белезите от пироните и раната от копието, с което е прободен Иисус от римския стотник. От дясно на зрителя върху камъка е седнал скърбящ ангел, с ръце събрани за молитва, с които закрива лицето си. Борис Стефчев ни въвежда в една съвсем различна среда от познатото – когато не земното, а небесното скърби. Ангелът пази тялото Господне, може би очакващ онзи миг непознаваем и неразбираем за човек, моментът на Възкресението, но засега той изглежда далечен – Този Който сътвори небесата и ги простря като шатра сега лежи безжизнен в гроба. За да подсили емоционалното въздействие и да въведе зрителя в този момент на скръб, Стефчев подбира още три сцени, които поставя под централната композиция и рамкира с червен цвят, подобно на житийните икони. Трите сцени показват св. Богородица и Йосиф през пустинята, Молитвата в Гетсиманската градина, в която Христос със синя одежда е коленичил, а към него се приближава ангел, носещ свещ. Третата сцена представя Разпятие Христово, което макар и в малък формат въздейства силно. На тъмния фон са представени в близък план фигурите на св. Богородица и евангелист Йоан. В далечината се виждат трите кръста.
Борис Стефчев е автор и на редица други творби с библейска тематика, в тях той преосмисля познатите иконографски схеми и създава творби със силен емоционален заряд, в които личи доброто познаване на както на европейските тенденции в живописта, така и на Православната иконопис.
Автор: Николина Александрова