Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
На Велика Сряда Църквата ни подканя да съсредоточим вниманието си върху два образа – грешната жена, която помаза с миро главата на Христос преди страданията Му (Мат. 26:6-13) и Юда, ученикът, който предаде Христа. Жената признала Христос за Бог и ученикът, който предаде своя Учител.
Тя бе освободена, а другият бе поробен. Тези два образа ни представят проблемите свързани със свободата, греха, ада и покаянието. Разкаянието на блудницата контрастира с трагичното падение на избрания ученик. Повече за този ден вижте в интервюто ни с о. Стоян Бербатов от Благоевград.
– Велика сряда ни припомня за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. Защо тази точно случка се напомня на всички ни на Велика сряда?
– Бихме могли да характеризираме събитията, които Църквата отбелязва на Велика сряда, като едно обобщение, една видима реализация на Проповедта и Благовестието на Христос. Онова, на което христовите последователи бяха поучавани – покаяние и любов, това виждаме в постъпката на разкаялата се блудница. Това, от което Христос искаше да ги предпази – лъжата и сребролюбието – това изпълва душата на Юда.
Има няколко моменти около събитието на изливане на драгоценния елей, които сами по себе си са отличителни, знакови, както е прието днес да се казва. Това се случва в дома на един човек, който е излекуван от най-страшната, нелечимата по това време болест. Дошлите в този дом едва ли са се чувствали комфортно, най-вероятно са имали своите чисто човешки притеснения за здравето си. И в тази атмосфера жената, за която всички са знаели, че е блудница, превъзмогва своя срам, преборва и страха от укорите на другите и пристъпва да помаже с елей Този, от Когото е получила изцерение на прокажената си от грехове душа. Реакцията на учениците е много интересна, тя може да се тълкува различно. Да, вероятно са имали грижа за сиромасите. Но хайде да помислим, не е ли насочено тяхното възнегодуване срещу „недостойнството“ на блудницата? Срещу възможността грешникът да е близък на Бога? Това са някои от нещата, заради които Църквата ни напомня за тази жена.
– На този ден Юда се е договорил да предаде Христос. Защо е нужно Христос да бъде предаден от свой ученик? Не е ли могъл Юда да не го предава?
– Знаем, че в Стария Завет има пророчески писания за юдиното предателство. Въпросът е интересен и ние никога не бихме могли да си отговорим в пълнота. Винаги трябва да оставаме в разума си и място за онова, което не можем да разберем сега, но което ще ни се открие в Царството Божие. Има два противоречиви факта в този сюжет. Христос като Богочовек е знаел, че Юда ще го предаде. Но същият Този Христос е приел Своя предател за Свой апостол?! Сложен казус, който пак казвам, човешкият разум не може да разгадае. Църковното учение казва, че времето е създадено от Бог, т. е. Бог е извън времето и за Него времето е постоянна величина, минало и бъдеще са едно. Затова Църквата учи, че Бог предзнае какво ще се случи, но човек е свободен да прави това, което иска. Предзнание не означава предопределение. А защо точно Юда е направил лошия избор да стане предател е по-скоро етичен въпрос.
– Защо го предава с целувка?
– Може би това е последният шанс, който Юда си е дал сам на себе си преди да стане предател. Има и много лицемерие в тази постъпка, но все пак не можем да знаем какво е ставало до последно в мислите и сърцето му. Дори и най-коравосърдечният сребролюбец изпитва болка, когато трябва да продаде едно приятелство. Не бива да се чувстваме задължени да сме злоради, когато трябва да оценяваме една такава ситуация.
– Средата на Страстната седмица сме. Какво следва в следващите дни?
– В следващите дни, по-точно в богослуженията, в които ще участваме, следва нашето съпреживяване на страданията Христови, съумирането ни с Него и надеждата за съвъзкресение в Царството Божие.
С отец Стоян разговаря Ангел Карадаков.
