Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
„Ето младоженецът иде в полунощ,
и блажен е тоя раб, когото намери буден,
а недостоен е оня, когото намери безгрижен.
Прочее, внимавай, душо моя, да не те налегне сън,
та да бъдеш предадена на смърт и да останеш вън пред затворените врати на Царството,
но опомни се и възкликни: свят, свят, свят си, Боже,
заради Богородица помилуй нас!“
В неделя вечер се отслужва за пръв път Последованието на Жениха тази година. Какво представлява последованието на Жениха и какво е неговото послание може да прочетете в долните редове:
Денят преди Лазарова събота отбелязва края на „душеполезната Четиридесетница”, т.е на Великия Пост, който ни очиства и възвисява духовно, за да станем способни да насочим цялото си внимание към последващите събития – приближаването на очаквания „час на Сина Човечески”, т.е. на Христовите страдания, кръстна смърт и възкресение.
Едно от главните богослужебни последования в дните на Страстната седмица е Последованието на Жениха. То е утринна, но изнесена в предната вечер. Постановено е да се изпълнява в първите три дена на Страстната седмица. Чрез четивата, песнопенията и най-вече чрез изнасяне за поклонение иконата на страдащия Христос, Църквата ни посочва ясно, че Христос е нейн Жених. Иконографски Той е изобразен страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си тръст – облечен във всички символи на царската власт, в онзи момент, когато войниците на Пилат се подигравали с Него, казвайки Му: „Радвай се, Царю Иудейски!” (Мат. 27:29).
Защо Христос е наречен Жених? От къде води началото си това название – дали от притчата десетте девици, които очаквали младоженеца, за да влязат в брачния чертог, или от думите на ап. Павел за Христос и Църквата от Посланието до Ефесяни, гл. 5, където Христос е наречен Жених на Църквата?
Този въпрос е разкрит в богослужебната химнология на Последованието на Жениха, което се извършва през Страстната седмица. Песнопението „Се Жених грядет” („Ето Младоженецът иде”) безспорно е свързано с притчата за десетте девици. В него се казва, че Женихът, т.е. Христос, очаква да намери душите ни будни и готови за Него, за да бъдат въведени в Царството. Онези, които са обхванати от сън и униние (т.е. липса на грижа за спасението), ще бъдат предадени на духовна смърт и оставени извън Царството.
Това песнопение има две ключови думи, които са отправени като предупреждение към нас: „Внимавай, душо моя” – като обръщение към трудолюбивите, и „Опомни се” – като обръщение към нехайните. Другото по-важно песнопение от Последованието на Жениха – „Чертог Твой вижду” („Твоят чертог виждам”) е вдъхновено от притчата на Христос за царската сватба (вж. Мат. 22:1-14), където от тържеството са били изгонени навън тези, които се оказали без сватбена премяна.
Тези две песнопения, както и всички останали от последованието на Жениха ни призовават да подготвим душите си за Христос – истинският Жених на нашите души, за срещата с Когото трябва да сме винаги готови.
В Свещеното Писание – Стар и Нов Завет, много често бракът се използва като символ на единението между Бог и човека. „Ще те сгодя за Себе Си вовеки… и ти ще познаеш Господа” (Ос.2:19-20) – казва Бог на Своя народ в книгата на пророк Осия. Този смисъл влага в думите си и ап. Павел когато говори на коринтските християни: „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица” (2 Кор.11:2). Бракът е съюз, който предполага любов и вярност. Бог е проявил Своята любов и вярност най-напред към Своя избран народ – израилския (еврейския), а след това и към останалите народи, които Го приемат, но изисква от всички тях подобна любов и вярност. В посланието до Ефесяните, ап. Павел нарича Христос Жених на Църквата, Който „обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети…за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок… но да бъде света и непорочна”(Еф.5:25-27).
Христовата любов към Църквата се разкрива най-вече в Неговата саможертва за нея, затова и в дните на Христовите страдания Църквата, като „невеста на Агнеца” (Откр. 21:9), трябва да се покаже достойна за своя Жених, като се подготви да го посрещне с дрехата на покаянието и чистотата, за да бъде въведена в чертога на Царството.
Църквата е очистена и осветена веднъж завинаги от Христос, но ние като нейни членове, трябва да направим себе си причастни на нейната светост, като се стремим изцяло да се съединим с Христос, отхвърляйки делата на ветхия (стария) човек, за да се облечем в новия (вж. Еф. 4:22-24), както ни призовава и св. ап. Павел.
Из брошурка издадена от Неделното просветно училище при храм „Св. Троица“, гр. Пловдив
