Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Светостта идва при ония, които са бдителни.
Дори и един час от нашия живот не трябва да изминава, без да изследваме сърцето си и да внимаваме за него, защото часът на съда може да настъпи по всяко време, а когато това стане, трябва да сме готови да се изправим пред Бога с равносметката за нашия живот. В Евангелието според Матей (5:8) пише: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ Т.е. ясно е, че без чисто и смирено сърце, няма да видим Бога.
Свети Исаак Сирин казва така: „Никой няма познание ако не е смирен, а този у когото няма смирение, няма и познание.“ Светите отци ни дават рецепта, валидна за всички нас, според която смирението и бдителността са лекарството, чрез което човек може да очисти своето сърце. Защото горделивецът и този, който не е изкоренил корените на злото от сърцето си, няма да принесе благоприятен дар пред Бога, защото само светостта отваря вратите на Рая, който ни очаква.
Няма как да постигнем духовен напредък, ако не искаме да послужим на Бога като се освещаваме, но пък и всяко добро наше дело трябва да приписваме на Бога. „Няма кой да прави добро, няма нито един“ (Рим. 3:12) и „Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши.“ (Еклесиаст 7:20)
Като усетим, че водим своята духовната борба без особено усърдие или пък я неглижираме, то ние в нашата немощ, трябва да се обърнем към Бога с покаяние, а това може да стане дори и след едночасов „преглед“ на сърцата ни. Трябва с решимост да се обърнем, и с Божията помощ, да се борим с врага на нашите души, защото светостта се дава на ония, които се борят.
С любов в Христа,
игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щат Вашингтон, САЩ
Превод: Божин Дончев
