Начало / Uncategorized / Трябва да погледнеш и нагоре!

Трябва да погледнеш и нагоре!

Имало един човек, който обичал да краде. И поне да бил беден! Но не! Бил заможен човек и жена му била добра, вярваща, имали и деца, имали и волове, овце, кози, …коне, най-различен добитък и птици, земя, градини, лозя, но бил лошо възпитан от родителите си, понеже не можел да почувства ситост, докато не хапне нещо крадено. Мъжът много пъти разговарял с жена си. Добрата жена му казвала:

– Ех, мъжо, веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път ще се счупи. Ако те хванат, че крадеш, няма къде да се денеш от срам от хората. Всички ще те осъждат за това, че крадеш, защото имаш всичко необходимо. Защо крадеш?

– Жено, не мога, ако не отмъкна нещо от еди-кой си големец, от еди-кой си човек, от еди-кой си собственик!

Една късна юлска вечер на небето блестяла пълна месечина и всичко наоколо се виждало сякаш било ден. Връщал се той от полето към къщи и изведнъж вижда ожъната нива, цялата покрита с пресни житни снопи, наредени на кръстци.

И какво си помислил? „Колко хубаво ще стане, ако откарам с каруцата тази пшеница вкъщи“, защото пшеницата била превъзходна. Отишъл си вкъщи, впрегнал конете, хвърлил в каруцата един дълъг прът, за да привърже снопите към него, сложил сено и зелена тревица за конете и по късна доба, когато и птиците спят, взел със себе си малката си три-четири годишна дъщеричка и потеглил. На момиченцето много му харесвало да се вози с татко си в каруцата:

– Тате, ще ме повозиш ли с каруцата?

– Ще те повозя!

Майка й не я пускала:

– Стой вкъщи!

– Не! – инатяла се малката и заплакала.

– Хайде, пусни я де! На малката й харесва как конете тропат с копита и иска татко да я повози с каруцата.

Явно, това бил Божи Промисъл и грижа. И ето, дошъл селянинът насред полето да краде снопи. Нивата с пшеницата била близо до голяма гора и пътят минавал край гората. Докарал конете близо до мястото, откъдето мислел да изнесе снопите от нивата, разпрегнал ги, извадил юздите от устата им и им дал сено.

Момиченцето останало в каруцата. Луната светела и се виждало до хоризонта. Тръгнал селянинът, по нрав крадец още от детство, из полето, като се оглеждал във всички посоки – ще свърне ту наляво, ту надясно, ту напред, ту назад. Оглеждал се. А защо? Гледал дали случайно полският стражар не е някъде наоколо. И все се успокоявал: „Дори и да е тук, сега сигурно спи в някоя копа сено, сега е дълбока нощ“.

А през това време момиченцето наблюдавало от каруцата как баща й се оглежда на всички страни – и насам, и натам – и се чудело в ума си – наивни деца! – защо татко й се оглежда така.

Като се убедил , че няма никого и никой не го вижда, той грабнал няколко снопи пшеница и ги повлякъл към каруцата. Момиченцето, чрез чиято уста говорел Светият Дух, рекло на баща си:

– Тате, забрави нещо!

– Какво съм забравил, миличка?

– Забрави нещо! Огледа се на всички страни, а забрави да погледнеш нагоре!

– Какво казваш?

– Защо не погледна нагоре?

Момиченцето казало това не за да упрекне баща си. Мислело, че може би ще е по-добре, щом той гледа във всички посоки, да погледне и нагоре. Но това силно разстърсило човека:

– Какво, какво казваш?

– Тате, помислих, че трябва да погледнеш и нагоре!

И страх Божий така го пронизал, че грабнал снопите, отнесъл ги обратно и ги сложил на кръстците. Върнал се, впрегнал конете, качил момиченцето в каруцата и се върнал в къщи с празни ръце.

А жена му знаела, че той никога не се връща с празни ръце. Ще задигне или дини, или царевица, или пшеница, или нещо друго, но винаги ще се върне с товар вкъщи. И изведнъж вижда, че се връща празен, а до съмване оставали още два-три часа:

– Мъжо, какво те е сполетяло? Какво се е случило с теб?

– Жено, докато съм жив, няма повече да крада!

– Но какво те е сполетяло? Видяха ли те? Хванаха ли те? – помислила, че са го видели. – Нали ти казвах!? Ето как се забогатява от крадене!

– Жено, никой не ме хванал.

– Но какво се е случило?

Той посочил момиченцето и казал:

– Това е заради малката.

– Та какво ти е сторила тя?

– Заради нея няма да крада вовеки! Защото Светият Дух проговори чрез устата й.

– И какво ти каза детето?

– Тръгнах из нивата и преди да почна да влача снопите, както обикновено, почнах да се оглеждам – наляво, надясно, насам-натам. А то ме гледаше от каруцата и щом се върнах, ми каза: „Тате, забрави нещо. Забрави да погледнеш нагоре“. Тогава си помислих: „Ама, че съм безумец! Бог ми казва, чрез устата на дете, че трябваше да погледна първо нагоре. Защото, ако бях погледнал нагоре, нямаше да е нужно да гледам наляво, надясно, напред и назад, защото от окото на Всевишния нищо не може да се скрие. Бог, на Когото се покланяме в Троица, Отец, Син и Свети Дух, единосъщната и неразделна Троица, и Пречистата Му Майка и всички светии да ни помагат да не забравяме страха Божий и да спазваме всичките Му заповеди. Амин.

Източник: Поучения на стареца Клеопа Издателство «Св Вмчк Георги Зограф Света Гора»

 

За Николина Александрова

Виж още

Започнахме църковната година с Рождество Богородично, приключваме я с Успение

Преди няколко години споделих с един православен поклонник, че Богородичният пост, макар и кратък, е ...