И победата ни чрез Христа!
Лесно можем да се почувстваме победени и безсилни, докато се борим с гнева, чревоугодието, осъждането, блудните и други страсти. Намираме се на ръба на поражението и дори се изкушаваме да се предадем. Понякога дори си мислим, че сме родени такива или пък това е до характера ни, създаден от домашното ни възпитание.
Със сигурност има доза истина в казаното, тъй като сме родени в грехопаднал свят и сме повлияни от отхвърлянето на Божията любов от страна на Адам и Ева. Заради първородния грях смъртта е навсякъде, а нашата борба със страстите има за цел да ни върне в обятията на Отца. И нашата борба не се изчерпва със собствените ни сили, но изисква да се предадем на Милосърдния Бог, Който да ни спаси.
Същият Този Милосърден Бог знае колко е трудна борбата ни и ни дава Своята благодат, толкова, колкото ни е нужно, за да продължим по пътя на чистотата и спасението. И тъкмо тогава ни „награждава“ спрямо нашите възможности и наградата ни е следствие от желанието ни да се борим със страстите. И нашата борба е подпомогната от благодатта, която Той излива върху нас, когато Му се уповаваме.
Какво да правим, когато сякаш отново и отново се предаваме на едни и същи грехове? Трябва ли просто да се предадем, понеже не можем да успокоим гнева си, обвинявайки роднините ни или колегите, които понякога умело ни провокират? Трябва ли да се оставяме на блудните страсти, понеже винаги сме правили така и успокояването на плътските желания ни се струва твърде трудно? Или клюкарим и осъждаме другите, понеже всички правят така?
А молим ли се на Бога да ни помогне с гневливостта ни, изповядваме ли греха си пред свещеника, когато паднем в него, и искаме ли прошка от този, който ни е провокирал, за това че сме му се гневили? Просим ли от Бога прошка, когато отново сме паднали в сладострастието и пак си обещаваме, че ще пазим още по-добре сърцата и очите си, но пак падаме? А избираме ли да мълчим, когато около нас се клюкари или да избягваме тези срещи, където знаем, че това ще се върши?
Добрата новина е, че в борбата ни със стратите, не ни се налага да се борим самички. Нашият Господ Иисус Христс ни е обещал Своята помощ в пътя ни към чистотата и светостта. И ние да възкликнем като свети апостол Павел, че не аз, а Христос, който е в мен, върши всичко добро. Промяната на сърцето е следствие на обитаването на Светия Дух в него, Който ни дава силата да се променяме. А това, което ние трябва да направим е да се пристъпим към Бога със смирено и съкрушено сърце и победата над страстите ще бъде наша.
С любов в Христа,
игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щат Вашингтон, САЩ
Превод: Божин Дончев