Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Не знам дали някога ти е правила впечатление думата търпение, например, когато някой се обръща често към тебе с „Имай малко търпение!“ или ако ти го кажеш на някого и в същото време се питаш: „Какво ли ще да е това търпение?“
Теоретично всички знаем, че търпението е качество, един вид добродетел, която би следвало да притежаваме всички, най-малкото в определени житейски ситуации, които да преодолеем с добро. И понякога доказваме търпението си, но в повечето случаи констатираме, че е трябвало да го проявим, едва след като изискващата го ситуация е приключила.
Все пак търпението, както е записано в Евангелието, е повече от простата способност да не губим самообладание например. Спасителят говори за търпението като за точно определено състояние на човека, който успява да докара живота си до самия негов край, въпреки всички проблеми и беди, които ще срещне през периода на своето съществуване. Търпението – така, както се появява то в думите на Спасителя, най-вече в 24 глава от Евангелието според Матей, е сила, без която човек не би могъл да удържи във времената на края на света.
Или краят на нашия свят, според Евангелието, ще е предшествано от много и страшни бедствия, чиято причина ще увеличи греховете и беззаконията по света. Между многозначимите моменти от тези времена, Спасителят пророкува невиждано гонение на християните „в Негово име“. Т.е светът ще се изроди, ще си загуби ценностите, естествените си опорни точки за ориентир, няма да разбира доброто и любовта, ще избира по съвест злото и лукавството, а християните ще бъдат изгонени тъкмо заради своята вяра в доброто, за техния чист начин да съществуват, различен от останалия свят. Тук обаче Спасителят ни гарантира, че въпреки че ще настъпят тежки времена, които не можем и да си представим, „но който устои до край, той ще бъде спасен“(Матей 24:13). Защо ли Спасителят обвързва оцеляването сред тези есхатологични времена, както и спасението изначално с търпението? Не бих могъл да отговоря с точност на този въпрос. Смятам обаче, че изживяването на търпението може да ни открие нещо от силата и целта му. И по-точно да видим и да направим опит, в който да разберем как функционира търпението в нашия контекст, в отношенията с някого, с друг човек, с нас самите…
Да вземем за по-добро обяснение един пример от от живота на пустинните отци. В Патерика се разказва как двама братя по плът станали монаси и живеели близо един до друг. Само че заради голямата си дързост, дължаща се на близостта си, която имали преди да встъпят в монашество, се карали доста често.
Толкова често, че вече не се търпяло. Докато един от тях не изрекъл: „Не може вече така! Виж какво ще правим: моля те, когато се нахвърля върху тебе – изтърпи ме, и тогава когато и ти ми се нахвърлиш, ще те изтърпя и аз! И като постъпиха те така, си починаха в следващите дни на своя живот“ (Авва Павел Майсторът).
Тази случка може да представлява пример за подражание за всеки, монаси или миряни в брак. Примерът съдържа обаче и една тънкост, иначе не би се запазила като образец. Вижда се, че търпението не е насила, не е наложено, а всеки го поема на свой ред в моменти, критични за другия човек. Това изглежда е благотворен начин за разбирателство и разрешаване на конфликти и изкушения. Също така, примерът открива още един интересен и актуален факт: навикът с един човек може да се изроди понякога в дързост, а дързостта в тормоз над другия, и ако другият не притежава търпение, тогава се ражда кавгата. Но веднъж вече скарали се, се вижда, че следващата кавга се запалва по-лесно, докато кавгата не превърне сама себе си в неконтролируем навик, така както е описана в случката от Патерика.
Като се върнем на есхатологическата валентност, свидетелствам, че не зная какви размери би имало търпението в края на този свят, също така, как ще се прояви липсата на търпение в онези времена и ефектът от тази липса в унищожението и изчезването на земния свят. Но не зная с точност дали загубата на търпение в личен план може да доведе до унищожението на нашия вътрешен свят и на отношенията ни с близкия до нас. А ако тези случаи станат правило, тогава отсъствието на търпение ще доведе не само до края на видимия свят, а и до загубата на безбройни вътрешни невидими светове, толкова много, колкото са и хората, които са отказали да продължат да придобиват, по един или друг начин, търпението.
Източник: ziarullumina.ro
Превод: Явор Иванов
