Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Литургийното евангелие според Матей 2:1-12
Във Втората неделя на Великия пост, честваме паметта на свети Григорий Палама, Архиепископ Солунски. А за естеството на тази Втора неделя ни разказва евангелското четиво.
Запознати сме с този известен евангелски пасаж от Евангелието според Матей, където Иисус бил в един дом и мнозина се събрали около къщата, стичайки се от всички близки населени места, за да видят Господа, да чуят думите Му, да бъдат в Неговото присъствие, а някои да получат изцерение.
В този евангелски пасаж, Господ ни показва, че между физическото боледуване и духовното такова има връзка. Искам да направя едно важно уточнение, че това не значи, че човек боледува или умира, защото е лош. Не. Всъщност много от светците на Църквата ни, включително и тези от по-ново време, са боледували доста. Някои са страдали от рак, други от мигрена или стомашни проблеми и т.н.
Това, на което се натъртва в този пасаж, е желанието на Господ да види човека в едно цяло. Когато парализираният човек бил донесен при Иисус, Господ не изцерява просто физическата болест. Напротив, Той първо му прощава греховете. Не знаем какви точно грехове е извършил разслабеният, но другото, което ни се казва е от голяма важност за нас.
Грехът започва като нещо дребно, после поробва човека, прогресира като болест, която го парализира и накрая го убива. Не познаваме греховете на разслабения, но знаем какво сърце има Синът Божий.
Той не иска този човечец да страда повече от тази си болест. Не иска този човек да боледува и за Господ Иисус Христос не е от първостепенна важност невъзможността на този човек да се движи, а това, че той се е отдалечил от Бога. Същинският човешки образ на този мъж е непознаваем, тъй като душата му е била деформирана от греха.
Всеки един от нас е като този човек. Ние сме паднали и най-големият ни проблем не са болестите или физическата немощ. Ние сами избираме да вярваме, че те са най-големият ни проблем, но не са, не трябва да са. Когато човек е погълнат от мисълта за своето здраве, означава че все още е плътски. Най-големият ни проблем трябва винаги да бъде духовната ни болка от нашето отделяне от Бога, без значение колко сме се раздалечили от Него. Т.е. едни са много далеч от Бога, други са по-близо, но мнозина сме разделени от Него по някакъв начин чрез греховете, които вършим мислено, с дела и думи, съзнателно или несъзнателно.
Приличаме на фарисеите, които били свидетели на всичко станало през онзи ден. Ще се изумим, ако парализиран човек проходи пред очите ни, но изобщо няма да примем насериозно, че хората сме смазани от тежестта на греха и че Христа Спасителя може да излекува нашата повреденост чрез действието Светия Дух в нашия живот, когато сме в Църквата. Господ изцели разслабения и с това ни напомня, че изцерението, което и ние търсим, не е само духовно или физическо, а цялостно, което включва и двете.
Днес честваме и св. Григорий Палама. Той е един от големите учители на Църквата, твърдейки че тялото трябва да съработничи с душата и ума, за да принесе човек добри духовни плодове. Св. Григорий казва още, че за човек е наистина възможно да срещне Бог, ако той се бори да придобие чиста молитва. Дори изрекъл дръзките тогава думи, че онзи, който се моли в тишина, тоест използването на умната молитва, може да познае Бога лично. Няма съмнение във факта, че той самият е изпитал това, както и много други светци през вековете. Това наистина е уникално за Православната Църква твърдение, което никъде другаде не се среща.
Така че, днешната Втора Неделя на Великия пост ни казва много. Научихме, че дейността на тялото е важна. Че се спасяваме като едно цяло от тяло, ум и душа. Научихме, че когато впрегнем сърцата, умовете и душите си да се трудят заедно към богопознанието, то тогава ще можем да се наречем „Деца на Бога“. Бог ни познава и ние ще Го опознаем, не чрез чувствен опит, а чрез просветлението на сетивата ни от Св. Дух. Ние стигаме до Богопознанието чрез енергиите, които Бог споделя с нас чрез Светия Дух. Ние ще видим Христовата истина и ще бъдем свидетели на Христовата светлина, по същия начин, по който Неговите ученици я изпитаха по време на Светото Преображение на Таворската планина. Но, пътят ни към всичко това, към възкръсналия Христос минава през аскезата, през борбата да подчиним тялото на волята си, както правим, когато постим, правим поклони или се молим, но и това не стига. Ние трябва да подчиним цялото си същество на спазването на Христовия закон, т.е., да да подчиним нашата воля на Неговата. И когато всичко това изпълним, накрая ще добавим и чистата, постоянна молитва, която идва чрез пътя на покаянието, поста, спазването на Божиите повели и молитвата.
Скъпи братя и сестри, нека заедно се борим да умрем за самите себе си, за нашата воля, за нашите желания, за нашите мъдрувания, за да имаме поне малко шанс да бъдем вдигнати в славата на Възкръсналия Христос. Защото Той е Възкресението и Живота. Нему подобава слава во веки, Амин!
Автор: Свещ. Джеймс Гюргюс
Източник:outofegyptblog.wordpress.com
Превод: Божин Дончев
Снимка: http://www.orthphoto.net/photo.php?id=97344&id_jezyk=1
