Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
“ Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:14-15)
Не, не вярваме в кармата! Но Господ ясно ни казва, поне що се отнася до прошката, че „каквото повикало, такова се обадило“. Защото как можем да очакваме Бог да ни прости, ако ние не можем да си простим с околните!
В Евангелските стихове, предшестващи горе цитираните, ще прочетем Господнята молитва „Отче наш“ (Мат. 6:9-13). Когато се молим с Господнята молитва казваме така: „и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Като се замислим над тези думи разбираме, че ние трябва да простим на другите, защото Бог ни прощава, но и че ние ще бъдем опростени по СЪЩИЯ начин, по който и ние прощаваме на другите.
Ако пък прочетем този пасаж в оригиналния гръцки текст, ще видим, че там изискването за прошката е дори завишено. Гръцката дума за прошка е „синхоресес“. А думата „афесеос“ значи опрощаване или заличаване от паметта на греховете ни. „Афесеос“ значи да простиш и забравиш. В оригиналния гръцки текст, думата използвана, както в Господнята молитва, така и в горе цитирания пасаж е „афесеос“. Така че когато четем „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец“, това което то наистина значи е “ ако простите и забравите прегрешенията на другите спрямо вас, ако опростите техните грехове, тогава вашият Небесен Отец също ще ви прости и забрави греховете ви, ще ги заличи от житието ви.“
Във взаимоотношенията, има нещо като някаква „естествена“ наклонност на хората да си броят постъпките. Т.е. броим добрите постъпки на хората и, когато не се случват достатъчно добри неща в момента, понякога взаимоотношенията посърват. И тук хората се питат един друг „Какво направи ти за мен скоро?“ Защото изпитваме някакво непреодолимо желание да ни се прави добро. И когато някой ни е направил добро, макар и по-отдавна, забравяме. Някак сме склонни да помним само лошото. Честно да ви кажа, вече не броя колко срещи за семейни съм провел, където съпрузите идват и си носят „тефтерчетата с бройките постъпки“, спомняйки си за прегрешения един към друг, извършени преди много години. Ако искаме и Бог да не ни брои лошите постъпки, защото Неговият тефтер е отражение на целия ни живот, то и ние не трябва да си броим грешките един на друг. В живота си трябва да прощаваме, заздравявайки взаимоотношения чрез прошката, а не отслабвайки ги с мрънкане.
Прошката е ключова за заздравяването на човешките взаимоотношения. Случва се, че човек понякога се опасява, че ако изрече истината дадени взаимоотношения ще приключат и затова се опитва да излезе чист от дадена ситуация като излъже, преекспонира истината и т.н. А когато едни отношения са построени върху прошката, хората знаят, че основите на тези отношения са здрави и тогава за тях е по-лесно да си признаят грешките, да си простят и да запазят чисти, честни и здрави взаимоотношения.
Забравили сме да казваме думата „прощавай“. Използваме „извинявай“, но колко често казваме „Моля те, прости ми“? А още по-лошо е, че когато чуем „прощавай“, нашият отговор е „както и да е“ или „няма нищо“, вместо да кажем „простено“ или „прощавам ти“?
Ако ще живеем спрямо тази заповед на Господа да си прощаваме един другиму, то ние трябва да включим думата „прощавай“ в речника ни, а желанието да прощаваме – в отношението си към всички.
В псалом 129:3 четем: „Господи, ако Ти забелязваш беззаконията – кой ще устои, Господи?“ И наистина, ако Господ събере всичките ни грехове, които сме извършили против Него, никой от нас няма да устои. Затова, ако се надяваме, че Той не ни държи сметка за греховете и ние не трябва да си държим сметка един на друг. От Бога лесно се измолва и лесно прощава. Такива да бъдем и ние.
„Седна Адам тогава и заплака пред сладостния рай, удряйки се по лицето с ръце и викаше: „Милостиви, помилуй ме, падналия!”.“ (Икос на Неделя Сиропустна)
Автор: Свещ. Ставрос Акротирианакис
Превод: Божин Дончев
