Мир вам и спасение, драга м. Валентина [м. Валентина, поч. 3 март (н.ст.) 1957 г.], Марина, К.!
Благодаря ви за съчувствието. И много съжалявам, че поради изкушение ви писах прибързано и ви разтревожих. Наистина, аз се обидих на началника, като научих за него едно-друго, по-точно за брат му, който има лошо влияние над самия началник. За да остана в “Окопите”, трябваше да постъпя тъй, както правят всички, а аз не искам; втората причина е, че навсякъде се страхуват от мен, мислят, че народът ще потече към мене… Да бъде Божията воля. По-добре е да се живее в затънтено място, но с чиста съвест, отколкото в столицата, но чрез неправда. Човеците, в края на краищата, са само оръдия в Божиите ръце. И лошите постъпки Господ насочва към добро.
Аз вече се успокоих. Църквата е малка, а в зимната олтарът е твърде малък, неудобно е, но затова пък епитропът е изключително добър. Няма да ми се налага да обръщам много внимание на църковното домакинство. Той ще направи всичко и човек може да му се довери напълно. На мен ми беше тежко още и затова, че цяла седмица нямах възможност да остана сам. Тук живееше още предишният настоятел. Това място има и други предимства: Москва е близо, лете е хубаво, гората е на две крачки, казват, че е пълна с малини, има и рекичка на около половин километър от нас. Вярно, до вас е по-далечко, но какво да се прави. Ако е угодно на Бога, пак ще съм близо.
Вече се канят да пишат благодарствено писмо на епископа за това, че ме прати тук, но аз помолих да оставят това и изобщо по-малко да говорят за мен, не е полезно за душата… и тялото.
Досега се хранех с дякона и с пазачката, но ще трябва да си купя газено котлонче или инак някак да се приспособя и да си готвя сам, с което отдавна съм свикнал, тъй като съм живял сам дълго време.
В Смоленск посетих о. Ф, дето е от Киев. Той с убеденост казва, че няма да остана дълго в Гжатск. И той, и другите, дошли при него от Киев, много хвалеха Киев. Мен също много ме канеха да ида там. Но о.Ф. казва, че засега нямам път натам. Къде ще бъда не се знае. На мен ми се иска едно — да не ме местят. Ще се радвам да съм дори на село, стига само да ми дадат да се трудя на своето поприще.
Живейте в мир, трудете се, търпете се един другиго, борете се с греха, самопринуждавайте се към всяко добро и ще бъдете причислени към лика на безкръвните мъченици.
Писах ли ви, че о. В. е преместен от Смоленск в Ярославл? Той е ужасно огорчен. Говорил по телефона с Москва, обещали да проверят, но в това блато всеки може да затъне и нищо няма да постигне, а вероятно ще трябва да търси друго място. Той също се бои да попадне при недуховен началник.
Ако дойде м. В., трябва да вземе комплект спално бельо и всичко, което ù е нужно. Струва ми се, че нищо не ми трябва. От книгите на етажерката непременно да донесе службите от Великия пост и Страстната седмица. Не помня точното заглавие. Неголяма книжка на етажерката, на средния полица в тъмна подвързия. Също проповедите от етажерката, за неделни и празнични дни, струва ми се, издание на Киевската академия. Може би те са в шкафа, в кухнята. Още и [книгата на] авва Доротей и Исаак Сирин, [която е] у Скореца (прозвище на едно от духовните чеда на и. Н., бел. прев.). Нищо друго не е нужно.
Струва ми се, написах всичко. Благодаря на Бога, който ме прати тук. Вече виждам голямата полза за мен, особено от преминалото изкушение. Не напразно е казано: „На ония, които любят Бога всичко съдействува към добро“ (Рим. 8:28; всички посочки от Св. Писание в скоби са добавени от преводача, б. пр.).
Живейте в мир, почитайте един другиго като по-голям и по-добър от самите вас, учете се да се смирявате пред хората, един пред друг и пред Бога. Смирението да е не външно, а вътрешно. Външно бъдете прости. Господ да ви закриля всички. На всички мои — моите поздрави и благословение. Помня и обичам всички. К., учи се да се бориш със себе си и с врага, не се отпускай.
Чакам писма от вас.
Н.
7/XII-48 г.
Игумен Никон (Воробьов)
Писма до духовните чеда
Източник: http://petkohinov.com/