Начало / Коментар / На вересия от утре!

На вересия от утре!

Спомняте ли си онези малки магазинчета в кварталите, в които хората пазаруваха често? Същите тези, които днес се виждат все по-рядко и са като извадени от някое друго време. Време, в което имаше доверие.

Днес магазинчетата от кварталите са почти изчезнали и са заменени от големите супер и хипермаркети, които са доста агресивни в маркетингово отношение. В малките магазинчета имаше една практика, която в големите маркети не може да се извършва. Това беше така наречената вересия. Ако нямаш пари магазинерът ти дава да си вземеш каквото поискаш с уговорката да платиш взетото по-късно. Доверието беше единственото нещо, което стоеше между клиента и продавача. И никой не лъжеше никого, най-малкото защото живеят в един квартал. 

Преди няколко дни случайно влязох в такова магазинче. Същото от онези в моето детство, в които  има дъвки от по 5 стотинки, а сиренето го завиват в хартия. Там на тезгяха имаше табелка написана с ръка: „На вересия от утре!“, в началото си помислих, че явно днес не може да се дава на вересия и затова хората, които нямат възможност да пазаруват ще трябва да дойдат утре. После се сетих за един мой преподавател, който ми казваше (когато трябваше да уча за матурите, но ме мързеше), да си сложа надпис над леглото: „Започвам да уча от утре“ и така, казваше той, никога няма да седнеш да учиш, защото утре никога няма да дойде.

В интерес на истината сложих си такава табелка над леглото и всяка сутрин си казвах, че почвам от утре. Матурите ги взех, но утре така и не дойде, както и доверието на магазинера в кварталното магазинче в клиентите му без пари. В посланието си до римляните апостол Павел казва: „понеже знаете времето, именно, че е настъпил часът да се събудим вече от сън“ (Рим. 13:11), а малко по-горе казва: „заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.“ (Рим. 13:9-10).

Любовта е дълготърпелива, пълна е с благост, тя е и доверчива. Наскоро си говорих с един приятел, който има колебания доколко може да бъде доверчив към хората. „Защо да се доверявам, като ще ме наранят“, ме питаше той. И наистина егото, Аз-ът се пита: „Ами ако ме наранят? Ако се подиграят с мен?“. „Никой не може да онеправдае едно богато сърце, или поне досега не се е намерил такъв в световната история. Защото обичайки, усъвършенстваш себе си. И следователно който обича, върви напред и всъщност получава повече“, казва монах Михаил Хаджиантонио и подчертава, че за да се радваме ние, трябва да направим щастливи хората до нас – роднините си, приятелите, близките си. 

Какво правим, когато се доверяваме на другите? В тълковния речник пише следното определение за доверие: „Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм“, но доверието е много повече от определение. Така сме устроени, че се нуждаем от хора в живота си, с които да можем да бъдем открити. Да не се прикриваме зад маски, да не се безпокоим, че ще ни нарани някой или, че ще ни стори зло – да ни използва, употреби и изхвърли.

Нуждаем се от откровен разговор, от прегръдка, от блага дума и най-вече от разбиране.

Спойката между всички взаимоотношения (когато те са здрави и истински) е доверието. 

За да го имаме обаче се изисква да дадем и от себе си. Да превъзмогнем егото, страха от нараняване и да се отпуснем, да бъдем Христови. Трябва да сме искрени и в чувствата си, и в делата си, и в думите си. Бидейки искрени няма как да не привлечем към себе си искреност. Просто, защото всички жадуваме за нея. Не е тайна, че живеем в свят, който не се крепи на любовта, взаимовръзката, доверието, приятелството и себеотдадеността, и жертвата. В свят живеем изпълнен от омраза, гняв, крамоли и несгоди, но пък затова сме призвани да бъдем светлината на света, та да покажем, че животът изпълнен от доброто, от Бога, ще ни донесе много повече плюсове, отколкото минуси. Човешкият ум е ограничен и често ние разсъждаваме от позицията, в която се намираме без да мислим далновидно. 

„Покажи се такъв, какъвто си, за да имаш правото да започваш отново и отново живота си и да се обновяваш. Никой няма да те отхвърли, защото човешкото сърце е създадено от Бога с една основна и главна нужда: да коленичи и да се покланя пред истината като на светиня, където и да я срещне. А истината винаги става светлина и утеха за този, който я уважава“, казва монах Михаил, а доверието пък се превръща в жарта, която поддържа истинските отношения. 

И, за да не ставаме като магазинера от кварталното магазинче, трябва да раздаваме доверие не от утре, а от днес, защото утре няма да дойде, ако не поставим началото днес.

И така… На вересия от днес, заповядайте!

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска социална етика и социално учение на Църквата. Основни принципи и православни перспективи

Християнската социална етика и социалното учение на Църквата в Православната традиция се развиват и разработват ...