Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
“Но това не е работа за един или два дни. За нея се изисква много време – отбелязва божественият Златоуст – необходим е голям подвиг и много време, за да бъде прогонен дяволът и да се всели Христос…
Но поучете се от Господа, нашия Бог, и се надявайте на Него, докато ни помилва. И не искайте нищо друго от Господа на славата, освен милост. Просейки милост, просете я със смирено и милостиво сърце. И викайте от сутрин до вечер, и ако е възможно, и цяла нощ: Господи Иисусе Христе, помилуй ме. И принуждавайте ума си дори до смърт към това дело.”
Подобни съвети дават всички свети отци, всеки своеобразно и със свои думи, но имайки зад гърба си опита на войните и победите над дявола, когото дразни и буквално обезсилва непрестанната умна молитва.
“Братя, винаги дишайте с Христа” – подтиква ни учителят на пустинята Антоний Велики.
“Винаги помни Бога и умът ти ще стане небе” – казва преподобният Нил Премъдри.
Колкото по-усърдно се моли човек, толкова повече се очиства сърцето и се просвещава умът, толкова по-добро става разположението, толкова повече радост донася Царството Божие на човека, който е създаден по образ Божий и заради когото Богочовекът Иисус е покрил цялото небе и цялата земя със Своята добродетел, страдание и Възкресение.
Още тук вкусва благата на Небесното Царство този, който изсуши своя вкус, отдалечи чувствата си от красотите на света и въстане мъжествено, дори до смърт, против нападките на светоуправника. Тишина на помислите, мир на сърцето, сладко течащи сълзи, пленяване на ума, познаване на тайните, преизобилна любов, съзерцаване на Бога, съвършенство, “доколкото е възможно за човешкото естество” – всичко това се постига чрез системен, постоянен, упорит, неотстъпен подвиг и посредством умната молитва.
Но преди тази непрестанна умна беседа да бъде чута, от страна на молещия се е необходимо изпълнение на монашеските и на християнските условия за духовен живот.
От монаха послушник се изисква непоколебимо послушание към стареца, който е видимият образ на живота на Спасителя Христос. А от всички християни се изисква привеждане на своя живот в съответствие с указанията на духовниците и послушание към каноните на Едната Света Православна Църква, за да не блуждае никой по пътя на своите похоти и желания, от което ни предпазва Свещеното Писание.В Патерика се привежда едно много съдържателно и просто изказване на авва Мина:
“Послушание за послушание: който слуша Бога, и Бог го слуша.” И авва Исаия уточнява: “Невъзможно е Бог да не послуша човека, който слуша Бога. Бог не е далече от човека, но нашите желания не Му позволяват да ни чуе.”
Нашата молитва не може да бъде чута заради нашите желания.
Ако нощем се молиш, а денем водиш невнимателен живот, то е същото, като да строиш и едновременно с това да разрушаваш.
Ако си невнимателен в малките неща, при всички случаи ще бъде допуснато да паднеш в големи изкушения. Внимавай над себе си.
Невъзможно е Бог винаги да изпраща Своята благодат на това сърце, което не поставя предел на своите пожелания, и на този ум, който не прекратява своето безцелно блуждаене. Бог в началото дава Своята благодат, за да ни помогне, да ни възстанови, да услади чувствата на душата ни и да ни привлече към Себе Си. Но ако не се трудим и ние самите, то благодатта няма да действа. Апетитът се възбужда по време на яденето, а молитвата се ражда в процеса на молитвата.
Ти се намираш на работа, на своето послушание? Спомни си светите отци, които, работейки, са си казвали:
Тяло, труди се, за да се храниш.
Душо, бодърствай, за да се спасиш.
Умът ти се разсейва?! Произнасяй молитвата шепнешком и не се отдавай на празнословие, иначе, освен на самия себе си, ще причиниш вреда и на другите.
Авва Филимон казва: “Много свети отци, и съзерцавайки Ангели, са пазели себе си. Пазели са себе си с мълчание, не влизайки в разговор с никого.”
Вместо да си губиш времето, казвай молитва. И когато дойдат при теб леност и нерадение, бой се от заплахите на Господа към лукавия и ленив раб.
Ако допуснеш денят да те предава на нощта нерадив, и нощта да те предава на деня още по-нерадив, то скоро ще стигнеш до пълно нерадение.
Нима ще се хвалиш със своето нерадение, когато другите ще получават венци за своите трудове?
Потруди се малко, брате, в молитвата и трезвението, и ще видиш, как радостта ще започне да блика в сърцето ти и светлина ще изгрее на твърдта на твоя ум. Това не е тази радост, която преминава, преди да ѝ се нарадваш. Това е сладостта на Ангелите, това е невечерната светлина на другия свят, която Христос – Светлината на света, идваща чрез молитвата, – ти дарява преди твоето отшествие от този свят. Може би това не е ставало с нашите отци? Може би то няма да стане с нас? Това ще стане, ако не му попречат нашето маловерие и леност.
И моят Старец казваше:
“Потруди се малко, за да направиш Бога длъжник, та в свое време Той да ти изпрати много повече от това, което си заслужил и просиш.”
Но не забравяй и думите на свети Исаак Сирин: “В началото дяволът се стреми да обезсили непрестанната молитва на сърцето, а след това убеждава монаха да презре определените за молитва време и правило, което се състои от поклони и коленопреклонения.”
Затова не слушай шепота на нерадението и ако искаш Бог да покрие твоите грешки, то и ти покрий грешките на твоя брат и го потърпи в деня на неговото изкушение и болка.
Не спори и не скривай помислите си от своя духовен отец, иначе напразно ще се трудиш цял живот, и молитвата ти ще остане безплодна.
Ако не се очистиш благодарение на откровена изповед, как ще пристъпиш към причастяване с Пречистите и Животворящи Христови Тайни? Нима не си слушал, че за достойно причастяващите се те стават живот, а за недостойно причастяващите се – смърт?
Не казвай: “Както постъпват другите, така ще правя и аз”, защото това са безумни думи, а нали Съдията не е безумен.
Всеки помисъл, носещ отчаяние и печал, е от дявола. Отхвърляй го веднага, иначе той ще прекъсне нишката на твоята молитва. Всеки помисъл, пораждащ умерена печал, примесена с радост и сълзи, е от Бога. Божията благодат никога не довежда човека до отчаяние, но го води само към покаяние.
Из Слова за Иисусовата молитва
Бисери от подвижническата мъдрост
Архимандрит Ефрем Светогорец
Издава славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.
