Начало / Uncategorized / Старозагорският митрополит Киприан: „Трябва всякога да осъзнаваме своят дълг и своята отговорност пред Бога и пред човеците.“

Старозагорският митрополит Киприан: „Трябва всякога да осъзнаваме своят дълг и своята отговорност пред Бога и пред човеците.“

 „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им“

Тази заръка отправя към нас, христовите последователи през вековете, боговдъхновеният св.  апостол Павел, защото неговият богоозарен ум, добре разбирал необходимостта от паметта за нашите предшественици, като залог за непрекъснатата приемственост в Църквата. Проявяваща се често в подражаването на добрия пример, на тези които преди нас добре са се потрудили на Божия Виноград. Благодарение именно на тази приемственост, пропила цялата църковна история, направлявания от Св. Дух църковен организъм е съумял да покаже своята устойчивост повече от две хилядолетия. Въпреки поронванията на поднебесните духове на злобата. Именно с тази непекъсваема приемственост, която свързва днешната църковна йерархия и цялото православно изпълнение с Господа Иисуса Христа се изпълнява Неговото нелъжовно обещание, че и „вратите адови няма да надделеят над Църквата“.

Именно тази памет, тази приемственост днес ни е събрала в историческата Бачковската света обител, за да си спомним нашите наставници, да се учим от живота им, да подражаваме на вярата им, да стъпим на здравата основа, която те поставиха и да продължим напред, надграждайки това, което те с богатата се деятелност са поставили, което те съградиха и ни завещаха

Днес ние стоим пред гробовете на двама бележити родни йерарси, днес ние просим от сърцеведеца Христа упокоение на душите им, днес ние се прекланяме пред величавите образи на Българския патриарх Кирил и Българският Екзарх Стефан, чиито тела са положени в западната част на този многовековен манастирски храм. Много са уроците, които можем да наумим от блажените кийерарси на Българската православна църква, много са изводите, които се налагат от техните животоописания, защото и двамата първойерарси са записали своите имена със златни букви в родната ни църковна история, защото и двамата са били удостоени от Бог, Комуто ревностно са служили с високи дарования. Защото двамата, въпреки своите различия, и дори разногласия са впрегнали своите сили в едно общо дело – служението „Церкви и отечество на ползу“.

Това е най-важният урок, който трябва да наумим, от тези чиято памет сме се събрали да почетем молитвено – единството в името Господне.

За изкусените от църковната история, нашите разсъждения биха звучали неприемливо, дори абсурдно, защото всички запознати с биографиите на Екзарх Стефан и патриарх Кирил, добре знаят, че техните позиции по отделни въпроси нерядко са били различни и дори непримирими. Да, това ние неще отречем, но ще се запитаме: „нима не виждаме двамата труженици на попрището на Българскоти църковно дело да проявяват истинско послушание на Всеблагия Божии промисъл, Който така често преплитал трудовете на двамата църковни йерарси и те следвайки този Промисъл се показват като изрядни съработници, загърбвайки своите различия и междуличностни взаимоотношения.

Единият стоял начело на родната ни Православна църква в много трудни години и съумял, с Божията помощ да я върне в единството на Вселенското православие, снемайки от нея товара на схизмата. Другият, надграждайки над постигнатото от своя събрат и предшественик на кормилото на БПЦ, в не по-леки времена, подпомаган от Бога, успял да върне изконното и патриаршеско достойнство. И двамата бележити йерарси положили усилилия за спасяването на своите сънародници, които били от друг етнос и изповядвали различна вяра. Но в тях те виждали изпаднали в беда свои ближни, за които архиереите били готови да пожертват своето спокойствие и своето благоденствие.

Накрая, след като обогатявайки с голямо духовно наследство БПЦ, чието кормило държали двамата йерарси и завършили своите житейски пътища, Бог направи така, щото двамата да бъдат положени редом един до друг, за да преподават през годините важния урок, който ние днес техните приемници и следовници добре трябва да помним, а именно да надмогнем нашите надличностни интереси, да подчиним своите сили на Божията воля и да бъдем в едно. Ние не можем да бъдем еднакви, както не били еднакви и Екзарх Стефан и патриарх Кирил, но можем да работим за постигането на общата цел – добруването на обичната ни Българска православна църква. Ние не можем да бъдем съвършени във всичко, но можем, всеки със своя разлицен дар, даден му от Св. Дух за всеобща полза да допринасяме за вечната мисия на нашата Православна църква.

Нека помним нашите наставници, нека имаме  пред очи свършека на техния живот, нека подражаваме на вярата им, нека братя помним уроците, които Св. Православна църква, чрез своите верни чада ни преподава, нека ревниво да пазим и приемствеността, защото само чрез нея можем да се радваме на развитие и благополучие.

Ние сами виждаме случващото се в съвременния свят и нашето общество, идващите един след друг ръководители на държавата отричат дори добрите постижения на своите предшественици и напълно заклеймяват предните управления. Не така трябва да постъпваме ние в Православната църква. Трябва всякога да осъзнаваме своят дълг и своята отговорност пред Бога и пред човеците. Трябва, стъпвайки върху здравата основа, положена от нашите предшественици, усърдно да се трудим за изграждането на църковното здание, всеки според своите сили и всеки според своето дарование.

И ето защо,

Обични в Господа Светейши владико,

Обични в Господа събратя,

Обични в Господа Високопреосвещени архиереи,

Братя и сестри

Нека спомняйки си за духа, който ни завещаха приснопаметните български йерарси – Екзарх Стефан, чийто 60годинини от успението му се навършват тази година и патриарх Кирил, заедно с едни уста и едно сърце да просим от Господа покой за Неговите верни раби, които неуморимо се трудиха на Господната нива.

Бог да ги прости вечна и блажена да бъде паметта им. Амин!

Снимка: http://www.bg-patriarshia.bg/

За Николина Александрова

Виж още

Нов епизод на рубриката Няшата вяра: Възкресяване дъщерята на Иаир

Скъпи приятели, в новия брой на рубриката ни „Нашата вяра“ ви разказваме за чудото от ...