Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Вчера стана ясно, че изборите за нов митрополит на Врачанска епархия ще са на 5 март, когато ще бъдат издигнати двама кандидати, между които Св. Синод ще избере един. Това пък ще стане на 12 март.
Преди да разберем обаче кой ще бъде новият митрополит на Врачанска епархия, нека си спомним за всички онези митрополити, които са положили своя живот, труд и вяра за изграждането и поддържането на епархията и са проповядвали Словото за Разпания Христос до смъртта си.
Дали Врачанска епархия е земя, по която първите християнски проповедници са стъпвали и са разнасяли навред мълвата, че човеците са спасени от първодния грях, е повече от ясно. Историческите данни говорят, че в диоцеза на днешната Врачанска епархия още през IV в. по тези земи е проповядвал Христовото учение Св. Никита епископ Ремесиански (починал на 24 юни 432 г.). Официално епархията като такава започва да същекгвува през 535 г., като тогава е спадала към Сердикийската митрополия, която съществувала от 316 г.
В края на IV в. Сердикийският митрополитски престол минал под духовното управление на Солунския Екзархат като викарий на Римския епископ. След основаването на Първа Юстинияна (535 г.), Сердикийската епархия изгубила своите привилегии в полза на този нов седалищен център. Едва след учредяване на Българската Православна Църква (870 г.) Сердикийската епархия придобива изгубените права на своята църковна област. След падането на България под робство, Сердикийската (Софийската) епархия и Видинската, към която спадала Врачанската епископия влезли в диоцеза на Охридската архиепископия (1530 г.), под чието духовно управление останали повече от един век.
Името на Врачанската епархия пък се среща още в края на XIV в. Според Зина Маркова епархията е създадена като епископия в рамките на Търновската митрополия в края на XVIII век. Дотогава Врачанската каза е директно подчинена на Търновската митрополия, а за известно време във вторат аполовина на XVIII век на Видинската митрополия. Непосредствено след учредяването на диоцеза на Българската Екзархия през 1870 г., в границите на Врачанската епархия влизали три кази: Врачанска, Плевенска и Оряховска.
Кои са били Врачанските митрополити?
Врачански митрополит Константин
Константин Врачански е роден на 14 май 1843 г. (по други сведения през 1847 г.) в гр. Калофер, в семейството на енорийски свещеник. Основното си образование получава в родния си град при даскал Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), а гимназиалното в гръцко училище в Цариград, където живеел брат му. С помощта на Драган Цанков заминава за Рим, където от 1863 до 1869 г. учи в Католическия богословски колеж „Св. Атанасий“, без да променя религията си.
Завърнал се в родината, за кратко се установява в Карлово, където ръководи театралната дейност в града.
Воден от желанието за духовно звание и служение заминава за Цариград, а оттам в Русе, където попада под грижите на Доростолския и Червенски митрополит Григорий. Същият го постригва в монашество с името Константин, като последователно го ръкополага в йеродяконски и йеромонашески чин. През 1873 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство. За кратко през 1873 г. е архиерейски наместник в Силистра, а от края на същата година е назначен за управляващ Врачанска епархия. Като такъв след Руско-турската освободителна война архимандрит Константин посреща Царя Освободител Александър II в Плевен. На 11 ноември 1884 г. е хиротонисан за Врачански митрополит.
В Държавния архив се пази изложение от митрополит Константин до Екзарх Йосиф, относно поставянето му под домашен арест поради конфликт с местната управа, възникнал през 1890 г. при откриване паметника на Хр. Ботев. От 1886 до 1908 г. митрополит Константин е член на Св. Синод в София, а от 1905 до 1908 е и негов председателстващ. Умира на 4 декември 1912 г. в гр. Враца. Погребан е в притвора на катедрален храм „Св. Николай“.
Безспорните качества на митрополит Константин го свързват с имената на едни от най-големите личности на епохата, в която е живял. Съществуват сведения, че той и неговия брат са лични приятели и укриватели на Васил Левски. С тях той се е съветвал по много въпроси.
По-късно Константин съобщава тъжната вест за обесването на Левски на майка му и тайно опява косите му.
Ръководи водосвета при откриването на новата ЖП-линия в Мездра през 1897 г., на който присъстват специално пристигналите с влак от София княз Фердинанд и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска и гостуващият по това време в страната сръбски крал Александър, както и министър-председателя д-р Константин Стоилов.
Архивите пазят сведения и за неговата роля на възпитател на нравствена и духовна чистота у врачани, като публично заклеймява гадателите, врачките и разпространителите на суеверия и заблуди сред народа. От многостранната дейност на Митрополит Константин, обаче най-голямо преклонение буди отношението му към благотворителността, образованието и грижата за децата.
Няколко месеца преди да почине разпорежда да бъде продаден парцелът му в София (2 511 m²) и по-голяма част от средствата да бъде разпределена „за просветни и благотворителни цели“.
По волята на дарителя голямата част от средствата са предоставени на училище „Митрополит Константин“ във Враца за учредяване на фонд, от чиито лихви да се купуват книги и дрехи за бедни ученици. След 1947 г. народната власт иззема архива на Врачанска митрополия и следите на дарителските актове се губят. Известно е, че благотворителният фонд на митрополит Константин Врачански съществува до началото на 1952 година.
Врачански митрополит Климент
Врачанският митрополит Климент е роден на 6 декември 1873 г. в средногорското село Бабек. Учи в Самоковското богословско училище. През 1894 г. заминава за Киевската духовна академия. През 1904 г. Климент е удостоен с архимандритско достойнство и назначен за ректор на Софийската духовна семинария. От 1905 г. е протосингел на Светия Синод. През 1909 г. започва да управлява Ловчанската епархия. На 19 януари 1914 г. е избран за Врачански митрополит.
Дядо Климент има нелеката задача да организира дейността на Българската православна църква в помощ на жителите на Южна България, постигнати от тежките земетресения през април 1928 г.
На 3 май 1930 г. Врачанският митрополит Климент (наместник-председател на Светия синод) умира в разцвета на силите си. Погребан е в двора на катедралната църква „Св. Николай“ във Враца. На опелото са Видинският митрополит Неофит, Софийския митрополит Стефан, Старозагорският митрополит Павел, Доростоло-Червенския митрополит Михаил. Присъстват цар Борис III, председателят на Народното събрание Александър Цанков, министър Цвятко Бобошевски, специална мисия на Сръбската православна църква, генерали, офицери, гражданството на Враца и епархията.
Врачански митрополит Паисий
Митрополит Паисий е роден на 6 август 1888 г. в Своге със светското име Александър Райков Анков. Начално образование получава в родното си село, а прогимназиално в Искрец и София. Завършва Цариградската българска семинария и след това става доктор по богословие от Черновицкия университет. Специализира философия и право в Мюнхенския и Лайпцигския университет. Служи като дякон при екзарх Йосиф I Български и като дякон при наместник-председателя на Светия Синод, ефимерий, библиотекар и началник на Културно-просветното отделение при Светия Синод. Преподава в Софийската духовна семинария и е проповедник в Софийската митрополия и юристконсулт на Светия Синод, протосингел на софийския митрополит.
На 1 май 1923 година е ръкоположен за Знеполски епископ. На 10 юни 1930 година е избран за врачански митрополит. От 1934 г. Паисий Врачански е постоянен член на Светия Синод в намален състав, като от 4 януари 1949 до 3 януари 1951 г. е наместник-председател.
Вторият най-добър кандидат за патриарх през 1971 г.
До края на живота си митрополит Паисий остава един от лидерите на „реакционното крило” в Синода и един от последните представители на църковната традиция преди 1944 г. Митрополит Паисий е един от първите митрополити, който се застъпва за спасяването на българските евреи. Почива на 16 май 1974 година във Враца.
Врачански митропилит Калиник
Митрополит Калиник е роден като Димитър Райчев Александров на 12 март 1931 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва основно образование през 1947 г. и е приет в Пловдивската духовна семинария. В 1956 г. завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Замонашва се на 6 юни 1960 г. под името Калиник. На 10 юли същата година е ръкоположен за йеродякон.
Специализира от 1960 до 1962 г. в Московската духовна академия. Ръкоположен за йеромонах на 7 юни 1962 г. От 1962 до 1970 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1968 година започва работа като агент в Държавна сигурност под имената Рилски и Велко. През 1970 г. е игумен на Рилския манастир. На 6 декември 1971 г. е хиротонисан в епископски сан Велички. От 10 ноември 1974 г. е утвърден за Врачански митрополит. Член е на Светия Синод на Българската православна църква.
През 1992 г. митрополит Калиник преминава към разколническия синод начело с Неврокопския митрополит Пимен. Впоследствие се покайва и на 30 септември – 1 октомври 1998 г. Всеправославният събор приема неговото разкаяние и го възстановява като Врачански митрополит. Умира на 26 декември 2016 година в София, след прекарано онкологично заболяване.
Това е една малка част от стотиците митрополити управлявали Врачанската епархия. Епархията има и свой светец, който покровителства и днес митрополита и паството му. Това е св. Софроний Врачански.
Новият Врачански митрополит, който ще бъде избран на 12 март, ще получи богато наследство, но не изразено в пари или злато, а в духовност, защото за тази епархия не един или двама са дали и живота, и дишата си, за да съхранят, запазят, утвърдят и развият православната спасителна проповед.
Автор: Ангел Карадаков
