Начало / Uncategorized / Миг, уловен за вечността

Миг, уловен за вечността

„Завръщането на блудния син“ е една от емблематичните картини на нидерландския художник Рембранд Харменсон ван Рейн. Тя е  създадена в периода 1666 г. до 1669 г.  Преди Рембранд, върху  тематиката на сцената са работили още Дюрер, Бош и Рубенс. Сцената на завърналия се син вълнува редица творци и заема важно място в творчеството на Рембранд.

Важен елемент при разчитане на творбата е правилното определяне на персонажите и тяхната семантика. В средновековното религиозно изкуство образите и действията  се разясняват на зрителя посредством надписи. По-късно тези надписи  не съпътстват религиозните творби и тяхната идентификация става трудна. Основно място заема и въпросът за погледа на твореца. Често пъти, даден  текст не дава ясни данни за конкретни събития, какъвто е примерът с Каин и Авел. Библейският текст посочва само действието – Каин уби Авел,  но не се споменава оръдието на убийството. Ето защо авторите сами избират как да го представят, посредством причинно следствени връзки, тъй като Каин е земеделец, то неговото оръжие трябва да е  някой от инструментите на земеделците или нещо което лесно се намира – камък, например[1].

Безспорно трябва да се вземат под внимание и използваните от автора източници и да ли той е почерпил информация от други странични текстове. Преди всичко трябва да се проследи основната концепция на автора при избора на сцената. RV3249_Articolo

Творбата на Рембранд „Завръщането на блудния син“ от 1669 г. третира притчата на Иисус Христос, намираща се в 15 глава на Евангелието на Лука. Картината изобразява епизодът,  когато блудният син се завръща у дома. В лявата част на картината с гръб към зрителя е коленичил блудния син. Лицето му не се вижда, бащата нежно докосва раменете на сина си.  Основната сцена е значително изместена от централната ос на платното. Тук основна роля играе светлината, която пада върху основните персонажи и така фокусира вниманието на зрителя към тях.  Художникът балансира композицията чрез  фигурата на големия син, който стои отдясно. Изграждането на композицията съответства с принципа за златното сечение.

Облеклото на блудния син свидетелства за неговото падение. Яката намеква за предишното величие на одеждата, обувките са износени – едната е паднала когато синът е коленичил и има директна връзка с текста: “…изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете.“ (Лука 15:22) 

 Присъствието на страничните персонажи остава неясно за съвременните изследователи на творчеството на Рембранд. Фигурата на големия син има съответствие с текста, но седящата мъжка фигура с шапката е обект на множество предположения (ще отбележа само едно от тях, макар да не го приемам за резонно – това да е фигурата на блудния син след време, когато си припомня събитията). Слугините, които наблюдават сцената присъстват в рисунките и офорта от 1636 г. Тяхното място тук е на свидетели, засилващо внушението на творбата.

Дълбочината на пространството е постигната чрез цветни контрасти, от първия план и затихващата светлина в задния план. В него оживяват образи изникващи от сенки, като по този начин се постига едно противопоставяне на основните персонажи и второстепенните – свидетели на събитието.

Живеейки в Амстердам Рембранд е бил в непрестанен досег с еврейската общност, елементи от който можем да видим и редица негови творби с обща юдеохристиянска тематика, също така,  Рембранд изготвя илюстрациите  към една еврейската книга, съдържаща различни ритуали и правила, където историята за завръщането на сина при бащата присъства.

Тематиката на притчата е вълнувала автора в продължение на дълъг период от време, за което говорят офортът от 1636 г., рисунка от 1642 г. и картината „ Блудния син в таверна“ от 1637 г.

Завръщането на блудния син демонстрира майсторството на Рембранд, който умира скоро след завършването и. Това осъзнаване и интерпретиране на темата за покаянието и прошката е сякаш „неговото духовно завещание към света“. Когато зрителят застане пред това платно, той сякаш става свидетел и неволен участник на този миг, уловен за вечността.

 

[1] Schapiro., M. Words and Pictures. On the Literal and the Symbolic in the Illustration of a Text., Paris: Mouton, 1973.

За Николина Александрова

Виж още

img_193524

Навършват се 4 години от кончината на Неврокопския митрополит Натанаил

На 16 ноември се навършват 4 години от мирната и блажена кончина на Неврокопския митрополит ...