Начало / Uncategorized / Миг, уловен за вечността

Миг, уловен за вечността

„Завръщането на блудния син“ е една от емблематичните картини на нидерландския художник Рембранд Харменсон ван Рейн. Тя е  създадена в периода 1666 г. до 1669 г.  Преди Рембранд, върху  тематиката на сцената са работили още Дюрер, Бош и Рубенс. Сцената на завърналия се син вълнува редица творци и заема важно място в творчеството на Рембранд.

Важен елемент при разчитане на творбата е правилното определяне на персонажите и тяхната семантика. В средновековното религиозно изкуство образите и действията  се разясняват на зрителя посредством надписи. По-късно тези надписи  не съпътстват религиозните творби и тяхната идентификация става трудна. Основно място заема и въпросът за погледа на твореца. Често пъти, даден  текст не дава ясни данни за конкретни събития, какъвто е примерът с Каин и Авел. Библейският текст посочва само действието – Каин уби Авел,  но не се споменава оръдието на убийството. Ето защо авторите сами избират как да го представят, посредством причинно следствени връзки, тъй като Каин е земеделец, то неговото оръжие трябва да е  някой от инструментите на земеделците или нещо което лесно се намира – камък, например[1].

Безспорно трябва да се вземат под внимание и използваните от автора източници и да ли той е почерпил информация от други странични текстове. Преди всичко трябва да се проследи основната концепция на автора при избора на сцената. RV3249_Articolo

Творбата на Рембранд „Завръщането на блудния син“ от 1669 г. третира притчата на Иисус Христос, намираща се в 15 глава на Евангелието на Лука. Картината изобразява епизодът,  когато блудният син се завръща у дома. В лявата част на картината с гръб към зрителя е коленичил блудния син. Лицето му не се вижда, бащата нежно докосва раменете на сина си.  Основната сцена е значително изместена от централната ос на платното. Тук основна роля играе светлината, която пада върху основните персонажи и така фокусира вниманието на зрителя към тях.  Художникът балансира композицията чрез  фигурата на големия син, който стои отдясно. Изграждането на композицията съответства с принципа за златното сечение.

Облеклото на блудния син свидетелства за неговото падение. Яката намеква за предишното величие на одеждата, обувките са износени – едната е паднала когато синът е коленичил и има директна връзка с текста: “…изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете.“ (Лука 15:22) 

 Присъствието на страничните персонажи остава неясно за съвременните изследователи на творчеството на Рембранд. Фигурата на големия син има съответствие с текста, но седящата мъжка фигура с шапката е обект на множество предположения (ще отбележа само едно от тях, макар да не го приемам за резонно – това да е фигурата на блудния син след време, когато си припомня събитията). Слугините, които наблюдават сцената присъстват в рисунките и офорта от 1636 г. Тяхното място тук е на свидетели, засилващо внушението на творбата.

Дълбочината на пространството е постигната чрез цветни контрасти, от първия план и затихващата светлина в задния план. В него оживяват образи изникващи от сенки, като по този начин се постига едно противопоставяне на основните персонажи и второстепенните – свидетели на събитието.

Живеейки в Амстердам Рембранд е бил в непрестанен досег с еврейската общност, елементи от който можем да видим и редица негови творби с обща юдеохристиянска тематика, също така,  Рембранд изготвя илюстрациите  към една еврейската книга, съдържаща различни ритуали и правила, където историята за завръщането на сина при бащата присъства.

Тематиката на притчата е вълнувала автора в продължение на дълъг период от време, за което говорят офортът от 1636 г., рисунка от 1642 г. и картината „ Блудния син в таверна“ от 1637 г.

Завръщането на блудния син демонстрира майсторството на Рембранд, който умира скоро след завършването и. Това осъзнаване и интерпретиране на темата за покаянието и прошката е сякаш „неговото духовно завещание към света“. Когато зрителят застане пред това платно, той сякаш става свидетел и неволен участник на този миг, уловен за вечността.

 

[1] Schapiro., M. Words and Pictures. On the Literal and the Symbolic in the Illustration of a Text., Paris: Mouton, 1973.

За Николина Александрова

Виж още

One 2,500 Russian Communist Party supporters cries with a portrait of former Soviet leader Vladimir Lenin during a rally in the center of Moscow on April 4, 2009 to condemn the Russian government and its handling of the economic crisis, part of nationwide protests organized by the Communist Party. AFP PHOTO / OXANA ONIPKO

Може ли да има „християнски комунизъм“?

Руският президент Владимир Путин сравни комунизма с християнството, а мавзолеят на Владимир Ленин – с ...