Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Смисълът на човешкия живот е подготовката към вечността, срещата с Бога, а смъртта е най-важният духовен изпит.
Ако човечеството би се намирало в паднало състояние тогава то все повече и повече би деградирало духовно. И като резултат ще се превърне в общество на безподобни същества. Затова милостивият Господ ограничил времето на нашия живот, давайки постоянна възможност на всеки да изрази своята воля в условията на вътрешните борби между доброто и злото. А, когато настъпи всеобщото възкресение, на всяка душа ще бъде дадено ново тяло, не повредено от греха, трението и смъртта- с това бесзмъртно тяло праведниците ще влязат в рая, а грешниците в ада. В това състояние хората ще останат във вечността.
Смъртта е най-важният духовен изпит за човека. Ние знаем случаи, коато праведен човек в последния момент от живота си, поради своето малодушие, отпада от Бога и обратното – грешник, който пределно ясно осъзнава своето греховно състояние, принеся покаяние и се сподобява с великата Божия милост. Като пример може да се даде подвига на 40-те Севастийски мъченици или покаянието на благоразумния разбойник. Молим се за достойна кончина, ние просим от Бога да даде възможност да се приготвим за смъртта и духовно да ни укрепи в този последен и най-важен момент от земния ни живот, за да преминем във вечността в мир с Бога и хората.
„Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда“. (1 Сол. 4:13).
Разбира се, ние скърбим за нашите близки, когато те отиват във вечността. Но тази скръб не трябва да бъде отчаяна (като скръбта при безвъзвратна загуба). Смъртта е само временна раздяла с нашите близки. И ако ние се сподобим да бъдем в Царството Небесно, то там ще се срещнем всички. И тогава никой и нищо не може да ни раздели. Затова нашата болка при раздяла трябва да доведе до по-ревностен духовен труд и подвиг: трябва силно да подготвяме душата за Царството Небесно и да имаме силна молитва за прошка на греховете на починалия, понеже е бил приет от Бога.
Само Господ може да се разпорежда с живота и смъртта на човека (Йов. 12:10). Така наречената „евтаназия“ не е нищо повече от едно нарушение на Божията заповед „не убивай“ (Изход 20:13). Що се касае до искането на пациента за ускорение на смъртта, то това искане е плод на болното състояние на съзнанието му, малодушието, маловерието и неверието. Ако ние действително желаем полза за такъв човек, то е необходимо да го убедим в това, че трябва по християнски да свърши земния си живот. В такива случаи Църквата може да се обърне с молитва към Бога за страдащия: „Дай успокоение на Твоя раб поради непоносимото страдание и го успокой, там където почиват праведниците…“ Важно е да помним, че продължителното боледуване на умиращия е духовен кръст за неговите роднини. Те са призвани да се грижат за болния с търпение, смирение и любов. Тези работи трябва да се разбират духовно по думите на Спасителя: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“ (Мат. 25:40).
Ние не приемаме кремацията, тъй като тя не е одобрена от Свещеното писание. От древни времена, Св. Църква с молитва извършва погребение на мъртвите тела на християните в земята, както и в скални гробници и пещери. Християните знаят, че в деня на всеобщото възкресение „земята ще изригне мъртъвците“ (Ис. 26:19) и посятото в тление ще възстане в нетление (1 Кор. 15:42). Ние се надяваме, че в деня на общото възкресение Господ Бог ще ни издигне до вечен живот. В допълнение, Църквата приема тялото като храм на Бога (1 Кор. 3:16). Ето защо погребението се извършва с подобаващо молитвено почитание. Въпреки това, Православната църква не лишава от молитвено възпоменание тези християни, които по различни причини са били погубени от водна стихия, оставени да лежат на бойното поле, в огън, станали жертва на животни, изчезнали (в резултат на земетресения и други бедствия). Ние вярваме, че Бог може да възкреси всяко тяло от всяка стихия (Откр. 20:13).
