Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
– Престани да манипулираш емоции. Това е грях.
– Към коя заповед е?
Казано ни е, че за да сме православни християни и да живеем вярата си, е нужно да спазваме Десетте Божи заповеди и да обичаме ближния като себе си, да познаваме и следваме живота на нашия Господ Иисус Христос.
Ние обаче, слабите хора, предпочитаме да възприемаме и съблюдаваме заповедите избирателно – приемаме само което е нам угодно, с реторично майсторство убеждаваме и себе си, че щом нещо не е конкретно формулирано в Божиите заповеди като грях, то значи можем да го ползваме на воля, особено ако то позволява да имаме власт над хора или ситуации и получаваме облаги от това. Ползата, земната полза за собственото Аз твърде често е единственото, което ни води в отношенията ни с хората, с нашите братя и сестри в Христа дори.
„Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.“
Любовта се изражда във внушения за любов, в осъзнавана или не манипулация, във въздействие върху другия на основата на негова слабост, за да изпълни нашата, а не своята воля. Все по-често манипулираме безогледно, богато подхранени от стотиците изписани страници на тема как да въздействаме върху хората, като се и опиваме от самодоволство заради постигнатата власт над ближния. А усещането за власт е наркотично опиянение, гладът за което става все по-ненаситен. Точно както с наркотиците, може да се предозира и с използването на манипулацията в отношенията. Манипулиращият може напълно да престане да приема хората като раними души, като Божи образ, а да гледа на тях като пластмасови пионки в игра, които работят само за неговото благо. Манипулиращият може да нанася жестоки поражения в душата на ближния и в същото време да няма каквито и да било угризения за това.
Защото не ни е казано: „Не манипулирай!”,
никъде няма такава формулировка, значи не е грях… Но в манипулацията, съзнателната накърняваща нечия душа и настървено използвана манипулация, много ярко се отразява липсата на любов, отразява се отказът от основната повеля „Възлюби ближния като самия себе си” (Мат. 22:39). Манипулаторът страда от недостиг на увереност и любов. А „да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, – щом любов нямам, нищо не съм. (Кор. 13:2).
В манипулацията с времето все повече се губи душата – и на жертвата, и на „кукловода”.
Манипулаторът уврежда душата заради власт и облаги. Но „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?… Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му” (Мат. 22:27-28).
За манипулатора да се помолим!…
Автор: Нели Иванова
