Начало / Uncategorized / Защото тайната Христова беше подготвена много по-рано!

Защото тайната Христова беше подготвена много по-рано!

Евангелистът рече: “А когато се изпълниха дните на нейното очистяне според закона Моисеев” (Лук. 2:22). Наистина, не се изискваше от света Богородица да чака дните на очистването, които бяха 40, когато се роди дете от мъжки пол, защото е речено в Закона [1]: “Светлината на праведниците винаги свети, а светилото на нечестивите — угасва” (Притч. I 3:9). И никой не е по-жив от праведника. И както казва божественото слово: “А праведниците живеят до века; наградата им е у Господа и грижата за тях у Вишния” (Прем. 5:15).

Нищо не е по-сладко от праведния човек. Затова и светият Давид добавя палмата, казвайки: Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански (Пс. 91:13). “Праведният цъфти като палма”, понеже носи сладка вяра и “издига се като кедър ливански”, защото не гние и притежава богопознание.

Такива са всички праведници, които носят в себе си сладката нетленна вяра в Бога, като се почне от Авела, та до днешния праведник. И кой е той? Не оня ли, когото първи спомена евангелист Лука — сиреч Симеон, който по вяра беше евреин, но твореше християнски благи дела, Симеон, който имаше толкова вяра, че макар да беше в плът, получи от Бога вест, че няма да умре, додето не вземе в ръцете си вечния живот — нашия Господ Иисуса Христа.

Този Симеон, братя, беше пожелал да види Господа преди въплъщението. А като го видя в плът, и като го взе в ръцете си, помоли се, казвайки: “Сега пусни твоя раб, Владико, според думата си, смиром; защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи (Лук. 2:29-31). Видях вече, Господи! Освободи ме по-скоро от плътските окови! Видях вече твоята слава и ангелските легиони и чух архангелските славословия, и как цялото творение се весели. Изпрати ме пече, понеже Светият Дух в мене разбра какво ще стане с тебе. Пусни ме сега, за да не видя своя род как ще ти нанесе безчестие, да не видя как се плете тръненият венец, да не видя стремежа към измама, да не гледам помръкващото слънце. Пусни сега твоя раб, Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи.

Така говореше Евангелистът, рекъл: Имаше в Иерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева. Нему беше предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха младенеца Иисуса, за да извършат на него обичая по Закона, той го прегърна, благослови Бога и рече: “сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата си, смиром; защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на твоя народ Израиля. А Иосиф и майка му се чудеха на казаното за него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка му:

“Ето, тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за знамение на предначертаното; и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите за много сърца” (Лук. 2:25-35).

А пророк Исаия рече: Прекрасни са нозете на благовестника (Ис. 52:7).

И какво е равно или по-сладко от това, да знаеш, че Бог спаси целия свят и стана ходатай на Сина си. Защото апостолът пише: Един е Бог, един и ходатай между Бога и човеците — човекът Христос Иисус, който отдаде себе си откуп за всички (1 Тим. 2:5-6), дойде в нашата нищета, за да ни направи богати.

Виж как той, като един от човеците, се принася на Отеца и на стената на Закона сякаш жертвоприношение, полагащо се според древния обичай. Макар и с майка от плът да извърши всичко това, не можаха да го разберат живущите в Иерусалим, макар че много преди да дойде той, Отец и Бог бе говорил чрез пророците:

“И ще бъде явено на Сина, когато настъпи времето да спаси загиналите и да освети онези, които са в тъма” (по Мат. 18:11; Лук. 19:10).

И рече още един от пророците: “Нека той побърза” (Ис. 5:19). И също: Спасителят мой като свещ ще гори и ще ни помилва, ще ни надари с правда и ще ни очисти от пороците чрез вярата, която имаме в него (по Ис. 62:1). Спасителят мой като свещ ще гори — сиреч — Христос. Затова блажените пророци го молеха да станат приемници на тази благодат, казвайки: “Яви ни твоята милост, Господи, и ни дари твоето спасение!” (Пс. 84:8).

И като беше внесен в храма Господ-Христос, бидейки младенец, защото беше само на четиридесет дни, и старецът Симеон, надарен с пророческа благодат, го взе на ръце, изпълнен от върховна сладост, благослови Бога, като рече: “Сега пусни твоя раб, Владико, според думата си, смиром, защото очите ми видяха твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, — светлина за просвета на езичниците, и слава на твоя народ Израиля”.

Защото тайната Христова беше подготвена много по-рано, още преди Сътворението, а се яви в последните години на вековете. И беше светлина за всички, които седяха в тъмата на заблудата и бяха подвластни на сатаната. Те бяха онези, които служеха не на Твореца, а на творението (по Рим. 1:25), и се кланяха на змията, изконния злодей. Но бяха призовани от Бога и от Отеца, който е истинната светлина, защото рече за тях Исаия пророк: Ще туря на тях белег (Ис. 66:19) и ще ги приема, защото ще ги избавя. И увеличават се, защото бяха много. И ще ги всея между людете, та издалече да ме призоват. Защото мнозина са призваните от заблудата.

А мнозина бяха, както и предишните, онези, които бяха приети и избавени, и приеха от Бога-Отца, мирната светлина, и повярваха в Христа.

И се пръснаха между людете светите ученици и апостоли Христови, та онези, които със сърцата си стояха далеч от Бога, да се доближат до него. И великият Павел казва:

“А сега вие, които някогаш бяхте далеч, станахте близки чрез кръвта Христова” (Еф. 2:13). И като се приближиха, се хвалеха с Христа, защото за тях рече Бог-Отец: “Поселих се в тях” (по 2 Кор. 6:16). И в неговото име ще се похвалят, казва Господ.

Ето и блаженият Давид ни учи, възкликвайки към Спасителя Христос: “те ходят в светлината на лицето ти, Господи, за твоето име се радват цял ден и с твоята правда се възвишават, защото ти си украса на силите им” (Пс. 88:16-18).

Намираме и у Иеремия, който въздигна глас към Бога: “Господи, сило моя, крепост моя и прибежище мое в скръбен ден! При тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: всред лъжа отците наши въздигнаха капища и няма полза от тях” (Иер. 16:19).

Беше, прочее, светлината — Христос не само откровение за народите, но и за слава Израилева, защото макар че някои от тях бяха неверници и нечестивци, изпълнени с всяка злина, то останалите се спасиха и се възславиха поради Христа. Началото на това бяха светите апостоли, чиято слава сияе по целия свят. А и в друго е славата, че Христос ни се яви, Бог се яви над всички, и е благословен во веки, понеже произлезе чрез плът от него единородният Син.

Благослови Симеон и светата Дева и рече за Христос: Ето, тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля (Лук. 2:34). И за знамение на предначертаното!

Положен бе от Бога и от Отца Емануил в основите на Сиона — камък безценен и крайъгълен. И които вярваха в него, не се посрамиха, а невярващите ще се препънат и ще се разбият (по Ис. 28:16; Рим. 9:33).

И рече Бог-Отец чрез устата на пророците: “Ще положа в Сион камък за препъване и камък на съблазън и всеки, който вярва в него, няма да се посрами (по Ис. 8:14; Ис. 28:16; Рим. 9:33), а оня, който падне, ще бъде съкрушен.” Така наставлявайки Израиля, пророкът казваше: “Господа — него свято почитайте, и той да е ваш страх (Ис. 8:13). И ако на него се надяваш, ще ти бъде за освещение, а не ще те пресрещне като камък на препъване”.

А онези израилтяни, които Емануил, бидейки Господ и Бог, не освети и които не искаха да имат надежда в него, те се препъват като в камък чрез неверието. А мнозина се въздигнаха, сиреч — повярвалите в него и от Ветхия Закон преминаха към духовния, от идолското робство — във великата и висша свобода. И като [не] приеха синовството, наричат кръста неприемливо знамение. Както и премъдрият Павел пише: “за иудеи е съблазън, а за елини — безумство” (1 Кор. 1:23). И още: “Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, с сила Божия” (1 Кор. 1:18). Неприемливо е знамението Христово за онези, за погиващите, за които е безумие, а за спасяващите се и за позналите неговата сила е спасение и живот.

Рече блаженият Симеон на светата Дева:

“И на самата тебе меч ще прониже душата” (Лук. 2:35). Меч означава онази печал, която почувствува тя, гледайки как го разпъват на кръста, защото не разбираше, че той ще бъде по-велик от смъртта и ще възкръсне из мъртвите.

А ти, брате, не се чуди на това и не казвай: “Как не е знаела пресветата Дева, а и светите апостоли намираме твърде невярващи преди идването на Светия Дух”. Това и стана, както му беше казано истинно и както истинно евангелистът разказва.

Както заради нас, убогите, Господ се въпльти и прие всяко страдание, желаейки да ни избави от безконечните страдания и мъки, и ние днес, поменавайки неговата милост, да го славим, казвайки: “О, милостиви Господи и преславни Владико, и непостижимий с ума Творецо! Ти от небитието ни създаде, и като ни сътвори, даде ни живот и заповед. Онези, които престъпят заповедта ти, осъди на смърт. Ти стана за нас наказание и велика милост, за да не продължи осъждането в безконечните векове”. Така мисля за Бога, който ни наказва.

“Ти, Боже, много пъти ни поучи чрез пророците и чрез всички свои угодници. И после сам се въплъти в светата Дева, прие да бъдеш повиван и кърмен. И днес те внасят в храма, според Закона, и те поемат ръцете на блажения и праведен старец Симеон”.

Слава на тебе, Господи Иисусе Христе, заедно с безначалния Отец и с Пресветия Дух, и сега, и всякога, и во веки веков! Амин!

Слово на Йоан Презвитер и екзарх

ПРЕВОДИ:  Й о а н  Е к з а р х. Слова, 7-42 (превод на Д. Иванова-Мирчева).

  1. Този начален пасаж се намира само в преписа от Ягичевия Златоуст.
  2. Според едно апокрифно предание Симеон е бил един от 72-та преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език на остров фарос. При превода на един израз от пророк Исаия „Ето, Девицата ще зачене и ще роди син и ще нарекат името му Емануил” (Ис. 7:14), което е „с нами Бог” (срв. и Мат. 1:23), Симеон помислил, че вместо девица е редно да напише — жена. Тогава получил откровение да не променя думата и обещание, че няма да умре, докато не види и не държи в ръцете си роденото от Девата дете.

За Николина Александрова

Виж още

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск

Кипърският архиепископ Хризостом прие папа Франциск, който е на свое официално посещение в Кипър, информират ...