Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
За всички нас, като православни християни, е ясно значението на молитвата, поста и милостинята, които извършваме по пътя си към Бога. Тези три практики са центърът на нашата вяра. Молитвата е начинът, по който общуваме с Бога ежедневно, постните дни (сряда и петък) се спазват през цялата църковна година. Като християни сме задължени да даваме милостиня на нямащите, така както е описано в Новия Завет. Но често пренебрегваме една важна духовна практика – тишината. Тя е начин да преоткрием себе си и да задълбочим връзката си с Божието присъствие.
Технологиите от последните години внесоха присъствието на шума в ежедневието ни по начин, немислим за древните хора. Допреди сто години тишината е била ежедневно преживяване за повечето семейства, които след залез слънце са се настанявали удобно в уюта на домовете си, четейки книги или просто наслаждавайки се на разпукването на дървата в камината. Със затихването на деня, тишината е била част от всяка семейна вечер. Православните семейства пък са осъзнавали нуждата от това да прекарат тихо вечерта преди неделната или празничната Св. Литургия, знаейки че тишината е подготовка за приемането на Тялото и Кръвта Христови на идната Литургия.
Пазенето на тишина чрез изключването радио- и телевизионните приемници, музиката и компютрите си, е прекрасен начин да помогнем на всеки един от нас да изпита чудото на тишината, което ни позволява да чуем Божия глас, говорещ в сърцата ни.
Ако се въздържим поне за час или за два от разговори, музика и всякакви други забавления, то ще можем да изпитаме Бога, Който ни стана толкова чужд на нас, модерните хора.
Тишината е средство, чрез което можем да задълбочим връзката си с Бога и да се опознаем. Тя ни позволява да живеем по-спокойно в нашия свят и да чуем Божия глас, шепнещ в сърцата ни. Свети Теофил, патриарх Александрийски, приравнява тишината с вярата като добродетели в едно свое послание от 400 година: „Монасите, ако искат да бъдат такива не само по име, трябва да заобичат тишината и мълчанието, както и съборната вяра, защото нищо не е по-важно от тези две неща.“ Тази покана за тишина е отправена не само към монасите.
С любов в Христа,
игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щата Вашингтон, САЩ
