10 въпроса за свещенството и свещениците

Добре ли знаем какви са свещениците и в какво се състои служението им? Кой го е измислил, не е ли остаряло? Кой може да стане Божи служител и въобще нужен ли ни е последник между Бога и човека, като такъв Посредник почти преди 2000 години стана Христос? Избрахме десет въпроса за свещенството, които задават съмняващите се и невярващите, на които и не всеки вярващ може да отговори. На въпросите отговаря протойерей Сергий Правдолюбов, професор на Московската духовна академия, настоятел на храм „Живоначална Троица“ в Москва. 

1. Кой е бил първият християнски свещеник? 

Това не е известно. Но в книга Деяние на св. апостоли се споменава „презвитери църковни“ в Ефес, които не били епископи, като ученика на ап. Павел Тимотей. М първи век били „хорепископи“, тоест „селски епископи“. Хорепископите и свещениците се различават малко. Още от древни времена се забелязва възгласа при дякона „Благослови, Владико“ в обръщението към свещеника, а не към епископа. Във византийската традиция е предписано свещеникът да сваля по време на апостолското четиво на литургията калимавката или митрата, което показва „равноапостолност“ на свещеническото служение. В ранните древни канонически правила постоянно се среща смесване на понятието епископ и презвитер, да се различат е почти невъзможно.

2. Какво е това „свещеник по чина Мелхиседеков“, защо така се нарича Христос? Кой е този Мелхиседек?

Мелхиседек – това е „цар на Салим“, който се явява едновременно и свещеник (виж Бит. 14:18, Пс 109:4). Произходът му въобще не е известен. Салим няма нищо общо с Йерусалим. Това е нелокализирана и неизвестна местност, възможно е да е с небесен произход. Затова символично се използва по отношение на неизвестността на произхода на нашия Господ Иисус Христос – Бог, Цар, Свещеник в едно Лице. Подробности за тълкованието за това място в Свещеното Писание могат да разяснят богословите библеисти, към които може да се обърнете.

3. Защо са ни нужни свещениците?

Защо след Христос още има смисъл да има посредници между Бога и човеците, когато Той сам стана Посредник?

Протестантите така и говорят и още протестират против институцията на свещенството и при православните, и при католиците. Но те забравят, че Христос категорично и решително премахна „култа към жреците“ и отдаде това на всички прости хора и глави на семейства по целия свят. Но Христос е благословил да остане тази институция, без която, видимо, християнството би се изтощило и изчезнало. Бог знае най-добре защо имаме нужда от свещеници и самата Църква с чинопоследованията на светите Тайнства.

4. Щом Христос нарича вярващите „царствено свещенство“, то защо само определени хора имат право да извършват Тайнствата?

Това е отново опит да се наложи над нас „протестантстващото свещенство“ (по думите на свещеномъченика Павел Флоренски). В случай на смъртна опасност, например, когато новороденият младенец може да умре в болницата, то той може да бъде кръстен от всеки православен християнин, даже жена, ако тя се намира този момент в чистота (не е в менструален цикъл б.р.). Произнася се кратката формула на кръщението и младенецът три пъти се полива с вода. И ако след това младенецът се възстанови, той се занася в храма, където бива миропомазан от свещеника. В живота на светиите е описано, че през X век, в случай на опасност и крайна необходимост обикновен християнин е могъл да вземе Свети Дарове и с благословението на свещеника да причасти друг мирянин, както ловецът в житието на преп. Теоктиста († 881, паметта й се чества на 9/22 ноември). Въпреки това Църквата, в която продължава да живее Дух Светий е счела, че нуждите не разрешават подобно нещо в следващите векове.

5. Кога се е появило Тайнството Свещенство, как се е отслужвало?

То е дошло от Самия Господ Иисус Христос и Неговите апостоли. Апостол Павел казва на своя ученик Тимотей: „Затова ти напомням да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане.“ (2 Тим. 1:6). Ако това не е било в пълно съответствие със словата на Господа, апостол Петър и другите блажени ученици на Христа щяха да се възпротивят и да забранят тази практика. Подробни коментари по този въпрос ранните християни не са ни оставили, защото всичко им е било разбираемо и очевидно по подразбиране. А ние свято пазим това Апостолско и общоцърковно Свещено Предание.

6. Защо свещениците имат право да опрощават грехове, кой им дава това право— правото на Бог?

Това право дава на апостолите Сам Господ Иисус Христос, и това е ясно и отчетливо е засвидетелствано в Евангелието: И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. (Ин 20:22—23). Апостолите чрез ръкоположението на епископите им  предават тази власт, а те — чрез ръкоположение — на свещениците. Това е  ясно и просто.

7. Как се става свещеник и кой може да бъде свещеник?

Свещеник може да бъде всеки  човек, «мъж на една жена», с добър и търпелив по нрав, имащ достойно образование и практика в  молитвата и подвижническия живот.

8. Дават ли свещениците специално обети? Има ли за тях специално молитвено правило, има ли специални ограничения и т. н.?

Свещеник може да стане човек на тридесет години (по предписанията на канона), дякон – на двадесет и пет години. Изключения са възможни, но това е по-скоро изключение, отколкото правило. Свещеникът трябва да е мъж на една жена в пълния смисъл на думата. Младият мъж, който иска да стане свещеник, няма право да има плътски отношения с жени или момичета. Това е много важно правило, което е изключително трудно да се съблюдаване. Но това е много важно правило. То може да не звучи  актуално, но със сигурност трябва да се съблюдава  и на децата трябва да се говори от най-ранна възраст, да говорим за това, без притеснение, в противен случай е невъзможно да стане някой свещеник. Така са ни учили предците ни, дядовците и бащите, и аз също уча децата си. Мисля, че този въпрос трябва да бъде от основно значение – даже до смърт, както и въпросът за вярата – даже до мъченичество.

Молитвеното правилото за свещеници е като при миряните – необходимо е да се направят вечерните и сутрешните молитви. Преди всяка Литургия се изисква, за да се чете Последованието за Светото Причастие с добавянето на молитви, написани специално за свещениците.

9. Вярно ли е че думите на свещеника за православните са закон? Колко далец се простира властта на свещеника?

За съжаление, не всички миряни са наясно с това, и не всички свещеници са наясно с това оръжие – словото. Въпреки че от практиката знаем колко е опасно и страшно… Ако не сте готови да действате според словата на свещеника – не питайте, вие имате свобода да действате. Но ако поискате– подчинявайте се.  Преп. Серафим Романцов († 1976г. ) казва: «Моля ви старайте се да не говорите конкретно и повелително, за да не  говори: така ми нареди един монах, а както ме съветват, така ще постъпя». Защото вие сте говорили наставнически и повелително, а този човек не ви е разбрал, за него това е било тягостно, тежко и съвсем не от полза. Това е въздействието на заповедта». Това са много мъдри и актуални слова.

Властта на обикновения свещеник се простира толкова далеч, че повечето дори не осъзнават това. За това говори св. Йоан Златоуст в Словата си за свещеничеството  и преподобния Силуан, почти наш съвременник († 1938).

10. Какво е изповедник и колко са те?

Изповедник се намира като ходиш в един или друг храм. Ходиш, изповядваш се и този, който те изповядва става твой изповедник. Ако си недоволен — помоли се горещо, Бог ще ти изпрати такъв духовник, който за теб ще бъде по-разбиращ, отзивчив, със смирено сърце. В миналото за духовенството назначават опитни и по-възрастни свещеници или монаси. Сега имаме двама изповедника за духовенството на Москва. Ние също се нуждаем от редовна изповед. Но за обикновен изповедник не се изискват нито възраст, нито святост и прозрение, но само това, самият той да е скромен и обикновен, с покаяние в сърцето, който се моли и пости, чисто и просто свещеници, каквито  ние благодаря на Бога имаме.

Фото Юлии Маковейчук/ www.pravmir.ru