Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Много е написано и много може да се каже за Св. Патриарх Евтимий. Но онова, което трябва да запомним, той ни е оставил в творбите си:
Почитта към Търновските светци, тези чиито мощи са донесени в България, а по-късно са пренесени в Сърбия, Румъния. За тези светци той ни оставя достойни похвали, на език, който се превръща в образец за сърби, румънци и руснаци. На този език, изключителният ораторски дар на Патриарх Евтимий намира изява в борбата срещу еретическите учения. Той воювал срещу еретиците като събрал народа в храма, разобличавал еретиците, като размахал над главите им „ножа на словото“…
Смелостта на Св.Патриарх Евтимий проличава в чрез думите на Св. Йоан Рилски към владетеля, съвети които много често и угодно за нас забравяме:
„Споменът да спохожда твоя ум, а мисълта ти постоянно да мечтае за бъдещото царство. Валяй се пред нозете на твоята майка Църквата! Усърдно коленичи и прекланяй глава пред нейните първопрестолници!“
В спомените на своите съвременници Св.Евтимий остава като добър пастир. Най-незабравима ще остане неговата последна проява на добър пастир, който не бяга, когато види врага и не оставя своето стадо на вълчия произвол, а полага душата си за своите духовни овци (Йоан 10:11). Царят напуснал столицата, но патриархът останал при своя народ!
Това ни остави Св.Патриарх Евтимий, чрез своите слова: почитта към светците, достойната възхвала, която трябва да принесем, стремежът да пазим чиста вярата, постоянната мечта за бъдещото царство, преклонението пред Църквата и смелостта да останем до края!
„Той излизаше заедно с народа като втори Йеремия, при което самите камъни на града плачеха със сълзи!“ Всеки желаел силно да се доближи до великия заточеник: едни целували ръцете му, други нозете му, трети полите му; някои късали тревата под стъпките му за благословение и спомен, а други отдалеч измолвали неговия прощален благослов. Някой плачевно се провикнал: „На кого ни оставяш, добрий пастирю?“ А той – и сам просълзен – отговорил: „На Света Троица ви оставям – и сега, и навеки!“
