Начало / Коментар / Бурканът или Църквата?

Бурканът или Църквата?

Ако сте активен потребител на комуникационната среда, ежедневно получавате доза позитивно мислене и „експертни” съвети за духовно развитие (за хармония с грижовната Вселена) и за личностно самоусъвършенстване.

Те са или във формата на крилати мисли върху картинки със слънца, сърчица и подобни „позитивности”, или авторитетно изложени като рецепта-чудо, обикновено в сайтове за тийнове или за отчаяни съпруги. В голямата си част тези съвети въздействат моментно и повдигат емоционалния статус на четящия ги, могат да доведат и до пристрастяване и да се прибягва до тях непрекъснато, за да се усеща човекът винаги готов за усмивките и големия успех и то само в еди-колко си стъпки. Примамка към един измамен успех са тези писания обаче, защото в тях центърт е Аз-ът, изживяващ се като Бог, а самият Бог е забравен. За това обаче вече никой не мисли.

Наскоро, като видях едно заглавие на публикация, се обнадеждих, че може и не всичко да е загубено в мъглата на модерното себепознаване и самопомощ. Пишеше: „Бурканът на Бога” – примамващо заглавие, съчетало асоциацията със сладкото и лютеницата на баба и Създателя. Как да не прочете човек статията? Е, вие не си губете времето с нея. С две думи, авторката на идеята копира и ни примамва с детския навик да пускаме с надежда стотинки в касичка, но в случая трябва да пишем и пускаме в буркан бележки до Бога. На тях да описваме нашите страхове, тревоги, желания, надежди, негативни чувства –  всичко, което не се подчинява на съзнателното ни намерение и личната ни воля. Така пускаме „контрола върху нещата, които са в Неговата зона на отговорност.” И творческите блокажи са аут, невротичните ни страдания – също. Защото „Той ще си свърши неговата част от работата”. Толкова е лесно! Сядаш и пишеш – с химикалка, като с вълшебна пръчка, даваш нареждането и желанията ти се изпълняват – без условия, без изисквания за морална заслуга. Пускаш скръбта си в буркана и следва хепи енд. Ама дали?

Отдавна психологията използва подобна терапия, в която човекът пише и излива върху белия лист всичката негативна емоция, която е събрал през деня, или пък споделя момент, който го притеснява и тормози. Воденето на дневник се препоръчва от психолози, психиатри и психотерапевти. Клиничната практика на много специалисти изобилства от примери за хора със сериозни психически проблеми, които са успявали да се справят с кризите, именно благодарение на упоритото и редовно писане в техния личен дневник. Тази терапия помага, но не спасява. Защото в нея я няма най-нужната на човека връзка – връзката със Създателя, с Бога, със Спасителя.

Единствената истинска лечебница, единствената ефективна връзка на човека с неговия Спасител е Църквата. Не бурканът, не бездушното стъкло, което не ни отговаря, не ни утешава, а Църквата с нейните свещенослужители – нашите изповедници и духовни отци, които са с нас и до нас, дори и реално да сме на разстояние, и които не само ни изслушват, но и ни разбират по-добре от нас самите, с обективен и многостранен духовен поглед ни напътстват и предпазват, дават ни утехата в Бога и главно – в тяхното присъствие, в тайнството, ние имаме пряката връзка към Бога, на Когото изповядваме душата си; духовниците, с дадената им от Бога сила, развързват изповяданите ни грехове, ние се обновяваме. Това не се прави от онзи буркан, пълен с листчета. Разговорът ни с духовника, тайнството Изповед сваля бремето на грях и тревоги от нас и ни приближава до Бога, а със светото Причастие получаваме всичко нужно, за да сме силни във всяко изпитание на деня, задача или творчески проект. Няма психотерапевтичен похват, който да има това въздействие върху нас.

Изповедта и Причастието, тайнствата на светата Църква – това е най-силното лекарство, най-добрата „терапия”, най-вдъхновяващата и позитивна сила за човека. Логично е това да е най-желаното и търсено от човека нещо. А в същото време толкова малко хора прибягват до Изповед и Причастие! И толкова много предпочитат да пъхат тревоги и надежди в буркани…

Може би причината за това е, че „Бурканът на Бога” не изисква нищо в замяна на обещания от някого успех. А за да ни помогне, да ни спаси, Бог иска от нас смирение, изисква и греховете ни – да ги осъзнаем, да се покаем и да се борим с тях, да живеем по Неговите заповеди и пример. Това е трудно, изисква много усилия и време. А като съвременни хора ние изискваме безусилен и моментален резултат, дори и той да е имагинерен. И пъхаме листчета с желания в буркани…

Но има надежда: ако за „буркан на Бога” ползваме не стъклен предмет, а сърцето си, и подаваме събраните в него наши терзания, копнежи и мечти в молитва към Бога, а греховете изповядваме, ако общуваме и се вслушваме в духовен наставник, то успехът ни е истински възможен. Зависи от нашата свободна воля, дадена ни от Бога. Можем да изберем:

  • статията „Бурканът на Бога” завършваше с призива: „Започнете Новата година, като си подарите един такъв буркан, и всеки път, когато дойде страх или тревога за неща, върху които нямате контрол, веднага пишете на Бога и го информирайте. Кажете му, че и това оставяте в Неговите ръце. Позволете си да усетите свободата, която идва от подобно пускане на контрола и доверяване на висшата интелигентност.“
  • вместо това Църквата ни казва: „Започнете още днешния ден, днешния момент с покаяние в сърцето си и всеки път, когато дойде страх или тревога за неща, върху които нямате контрол, то веднага се помолете на Бога, изповядайте се, причастете се и бъдете в общение с Този, Който ни даде живота. Кажете на Бога и останете в ръцете Му, а Той ще ви помогне или пък няма. Ще стори това, което е спасително за вас, защото ви обича“.

Текст: Нели Иванова и Ангел Карадаков.

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска социална етика и социално учение на Църквата. Основни принципи и православни перспективи

Християнската социална етика и социалното учение на Църквата в Православната традиция се развиват и разработват ...