Начало / Uncategorized / Да изобличаваш с любов

Да изобличаваш с любов

Случвало ли ви се е да паднете в локва? Веднъж така вървях, през лятото беше, в един дъжд. Беше доста проливен. Подхлъзнах се и паднах в една локва – голяма, пълна с кал. Изобщо беше доста лошо преживяване. На устата ми идваха не една ругатни, а дори и такива, за които после с изненада установих, че знам.

Когато паднах, нормално веднага понечих да стана. В дъжда очилата ми се бяха намокрили, а чадърът беше отишъл чак на отсрещния тротоар. Почти не виждах, а хората с очила могат да потвърдят това, защото знаят колко е гадно да ти се намокрят стъклата на очилата. Та тръгнах аз да ставам и гледам пред себе си подадена ръка. Възрастна жена се беше притекла на помощ.

– Чакай да ти помогна момче, видях как падна. Нарани ли се?

Разбира се, че се бях наранил, та кой, когато падне в локва няма да се нарани. Станах изтупах се, догоних си чадъра, благодарих на жената и тръгнах да се прибирам, защото целият бях подгизнал. 

За тази случка се сетих, когато прочетох апостолското четиво за днешната неделя. В него апостол Павел казва: „Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени. Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов“. И да падне човек в грях трябва да го обичаме. Апостолът казва това, защото мнозина от нас обичат само, когато другият им прави добро, само когато има добро отношение към тях и не ги кара да се чувстват зле. 

Не ви ли се е случвало да обичате тези, които вас обичат? Или пък ни се случва твърде често, да не кажа, че почти винаги в отношенията си с хората ние сме точно на този принцип:

Обичам, защото и мене ме обичат, а тези, които не ме обичат… О, те да вървят по дяволите.

Точно този принцип и начин на живот апостолът осъжда, като подчертава, че трябва да обичаме всички, и праведниците, и грешниците, и тези, които нас обичат, но и тези, които ни вредят и ни пакостят. 

Апостолът казва, че такъв човек т.е. паднал в грях трябва да се поправя с дух на кротост, а не с дух на осъждане. Не може да нараниш някого от любов, защото любовта единствено и само лекува и дава на човека сили за живот, а не го убива. Да поправиш другия не е лесно, особено ако ти самия си се окалял до шията, както аз в онази лятна локва. 

Да поправяш другите е трудна задача и обикновено само опитните отци се заемат с това. Даже съм чел, че има едно правило, което забранява на свещеника да изповядва преди да се изпълнят седем години от ръкоположението му, защото самият той още не е укрепнал в духовния живот на свещеника, който несъмнено е една истинска борба с духовете на злобата. Та щом има такова правило за свещеника, представете си  какво пък трябва да правим ние – обикновените християни. 

Изобличението обикновено е характерно за неукрепналите във вярата.

Неофитите често изобличават другите в греховете им. Помня много добре, когато се учех в семинарията как обичах най-много да пиша изобличителни проповеди. Често влизах в спор с отците там, защото те не ми даваха всякога да изобличавам, а на мен така ми се искаше и с такъв плам тиках в лицето на обикновените християни дошли в неделя на служба, изобличенията си за това какъв безнравствен живот водят. За неукрепналите във вярата е характерно и фанатичното отношение към Църквата, християните и изобщо към изпълнението на християнския ни дълг за любов към ближните.

Апостолът точно от това ни предпазва, като казва ако видим брата си да греши, то не да го осъдим и обидим, а точно обратното да го подкрепим, да го изправим и да му дадем надежда. Да му кажем, че той не е сам и само с помощта на другия ще може да се спаси от страстта си. Няма как.

Хората така сме устроени, че трябва да бъдем в общност и ако тази общност не е Църквата ние отиваме в други общности, които пък ни вредят.

Ставаме част от псевдокултури, от групи с хора изпълнени с нездрава духовност и болна мистика, въвличаме се в неприятности и обикновено толкова затъваме, че започваме да нарушаваме не само Божиите, но и законите на страната. И от градители се превръщаме в рушители. Затова изобличавайки другите, апостолът казва да бъдем внимателни, че да не ги отритнем, а напротив, да ги привлечем и спасим.

Апостол Павел говори и за това, че не бива да се изкушаваме от греха на другия, затова и изобличението е за опитните и изправянето за онези, които не са „зелени“ във вярата. Седемте години, които се дават на новоръкоположения свещеник не са случайни, защото през това време ще може да придобие духовния опит и да даде на идващите при него християни истинско наставление, такова, което той лично е научил, а не просто е прочел в книгите.

Често ми се случва, когато видя някой да падне, било на пътя, на ескалатора, на тротоара или пък някъде другаде да се изсмея.

В социалната мрежа има десетки видеа с хора, които падат. Те са смешни. Смея се и аз. Но пък добре че онази възрастна жена не се изсмя, когато паднах аз в локвата. Щеше да е болезнено ако ми се беше присмяла, а тя не го направи, защото навярно самата тя е падала десетки пъти и знае какво е да се удариш. 

Децата обратно, не знаят какво е да се изложиш, да си счупиш нещо или пък просто да се нараниш и отсреща да ти се присмеят, затова и те се подиграват, когато някой падне. Вниманието ни трябва да бъде винаги нащрек, та хем сами да не паднем, хем да не се присмеем на другите, които падат, а и да можем да помогнем, та падналия да стане и да се изчисти. Очистването обаче става единствено в тайнството на изповедта. Друг път към покаянието няма и колкото по-рано го разберем толкова по-добре за нас.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Показват изложбата „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ на 15 август

Постерната изложба „Чудотворни икони и свети мощи на Балканите“ ще бъде представена на 15 август, ...