На 15 юни 1999 година, малко преди 11 часа, пред епископския двор в Призрен (Косово), отец Харитон приема своето последно послушание. Трябвало да отиде в града, за да купи храна. Казал: „да бъде благословено“ и тръгнал с автомобил, без да се страхува. В самия град го спират трима терористи, които проверяват документите му. После мъжете, с черни униформи и с още по-черни души, го отвеждат с автомобила му в неизвестна посока. Това се случва пред очите на немските войници-„миротворци“ и на един немски журналист, който прави снимки и в същия ден известява митрополията.
Започва Голготският път на новия Христов мъченик. – монах Харитон
На неговите плещи пада най–тежкият кръст – мъченичеството за Христа. Понася го като кротко агне, с абсолютно спокойствие, без да се притеснява за ужаса на мъченията, както по-рано и сам е казвал. Най-големият враг на човешкия род, винаги е водил невидима духовна борба срещу отец Харитон, но сега с цялата си сила напада този Божи агнец, чрез своите слуги – терористите.
Някъде в Призрен, под юнското слънце проблясва един нож. Отсичат главата на мъченика, след множество нанесени по тялото му рани.
Чистата и нескверна душа на новия Христов мъченик, отлита в небесната обител на своя Господ, Когото толкова е обичала и, заради когото толкова е търпяла. Добрият подвиг е свършен, пътят – приключен, вярата – опазена, а победителят на небесата го е чакал венец на правдата (виж 2 Тим 4:7-8) и радостния глас на Подвигоположника Господ Иисус Христос: „Хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.“ (Мт. 25:21).
Тялото му е тайно погребано от мъчителите в Тусус, близо до Призрен, а заедно с него погребана е и всякаква информация за отец Харитон от страна на KFOR и убийците. Единствено, останало живо в този момент, са тъмните предчувствия, че той е убит. Когато отец Илия, негов духовник, научава вестта за изчезването му, казва:
„Отец Харитон е мъченик за Христа“.
Времето отминава, а с него и всяка надежда ,че монах Харитон е още жив.
Преди обаче да бъде намерено тялото на мъченика, той се е явявал в сън на някои от братята като казвал, че е загинал. Господ който прославя тези които го прославят, не искайки неговия подвиг и мъченически венец да останат покрити с воал на тайната, благоизволи да разкрие неговия подвиг като указва местото, където е погребано тялото му и показвайки каква е била неговата кончина.
Тялото е намерено през август 2000 година от Комисията за ексхумация на телата на изчезналите и отвлечени сърби. Не далече от тялото на отец Харитон са намерени и телата на няколко сърби пострадали по същото време.
Мощите на мъченика са намерени без глава. Установено е, че тя е била отрязана с остър предмет. Костите на ръката са били счупени, както и гръбначния стълб, където са липсвали няколко прешлени. Подрасникът и пуловерът са били продупчени с нож в предела на сърцето, на няколко места. Пуловерът от предната страна е бил разрязан. Това са били най-добрите доказателства за неописуемите мъки, които този преподобномъченик претърпял заради Христа, като първите християнски мъченици от времената на римските императори. „Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу“ (Прем. Сол. 4. 13-14), неговите убийци „видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха,че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му“ (Прем. Сол. 4:14-15).
Тялото на мъченика от Призрен било извадено като от корен червен косовски божур и скоро е било внесено в манастира Грачаница, където е била отслужена панихида (11. ноември 2000 година). Тук вярващите са му се поклонили с любов. На другия ден е било пренесено в неговия първи манастир-Църна Река. Поради протестите на шиптарите е трябвало монасите да направят голяма обиколка – така се прави голям свят вход от Призрен през Грачаница до Църна Река, мъченикът със своето свято тяло предаде своето последно благословение на измъчената косовска-метихийска земя, за която ще принася молитви пред престола на Твореца до края на вековете, заедно с всичките свети.
Гроба и бившата килия на светия новомъченик Харитон
Малката и тиха Църноречка пустия, която някога го приема като послушник, сега го посреща като мъченик. Приема го не със сълзи, а с възкресна радост, както подобава на този, който е влязъл във възкресната радост на своя Господ. С такова сърдечно настроение е опят от своя духовен отец митрополит Артемий, братята, сродници и множество миряни.
Мъченическото свято тяло след това било предадено на своята майка- църъноречка земя, за да я украсява и освещава, и е положено на няколко метра от предишната му килия.
Това е и първият гроб в Църноречкия манастир от неговото основаване. На гроба, свещите догарят, необезпокоявани от вятъра, който присъства в църнорноречката клисура. На самия гроб, след опелото, се усеща необикновен покой, който като че ли свидетелства за величието на неговите подвизи и свободата пред Господа. Скоро на неговият гроб братята палят кандило, като малка жертва и припомняне за светлината на неговия добродетелен живот и Богоугоден подвиг. Церноречката обител покрай мощите на Свети Петър Корицки се обогати с още един светъл стълб и стана по-свято място, преизпълнено със Слава Божия.
Преведе от сръбски: свещеник Михаил Станкович