Начало / За Вярата / разкази / В столичния храм „Преображение Господне“ пазят мощите на 15 светии

В столичния храм „Преображение Господне“ пазят мощите на 15 светии

Мнозина софиянци знаят един не голям храм сгушил се на стотина метра от Националния дворец на културата. За по-старите софиянци това е и енорийският им храм, където са се кръстили, вечнали, а някои и опяли. Мнозина са и тези, които като малки са играли в градинката пред храма, а пък друга  част, вече като тийнейджъри са изпитали радостта от първата любов.

За храм „Преображение Господне” може да се пише много, просто защото много е преживял. „Свето Преображение Господне“ е първата и досега най-голяма енорийска църква на православните българи в квартал Лозенец в София, България. Издигнат е в 1928 г. като трикорабен с трансепт при входа и камбанария.

Храмът е унищожен от Англо-американските бомбардировки над София на 10 януари 1944 г.

През 1945 г. за възстановяването на храма съдейства Негово Блаженство Стефан І Екзарх Български и Митрополит Софийски. Възстановен е през лятото и есента на 1945 г. като новопостроеният храм е по-дълъг и по-висок от стария, но и досега още не е напълно изписан и зографисването му продължава с набрани дарения. В поставената за възстановяването плоча, се чете, че ктитори на възстановения след бомбардировката храм са свещеник Георги Стефанов и настоятелите. Архитект е Тодор Азманов, а Павел Тодоров е майстор-строител. Първоначално храмът е с един Свети Престол, днес е с два. В централния Престол е вложена частица от светите мощи на св. Йоан Кръстител. Влагането на светите мощи и освещаването на храма става на 25 юни 1955 г. от Негово Светейшество Блаженопочившия Патриарх Кирил. Северният Престол (останал от стария храм) е осветен в чест на Светия Кръст Господен – 14 септември, същата година. В него са вложени мощи на св. мъченик Трифон. На 8 септември 1957 г.  руската общност от Лозенец издейства да се донесе от град Киев частица от светите мощи на света великомъченица Варвара и тогава е устроен параклис на светицата, който при строежа на новата камбанария е разширен и обособен като отделна капела.

Днес храмът е обновен с нови стенописи, но по-голямото му богатство се намира под тях. Църквата пази мощите на повече от 15 светии.

„По Божия милост се случи всичко, понеже освен на св. Великомъченица Варвара, реших да направя един нов проскинитарий, поради самия ансанбъл в храма и ми се искаше да имам още едни мощи”, казва отец Василий Сарян, който е председател на храма.

Отецът е искал в храма да бъдат положени мощите на св. Георги Победоносец, а връзката на отеца със светеца-победоносец е от преди дванайсет години, когато той с помощта на десетки вярващи построява храм в чест на св. Георги Победоносец в столичния квартал „Сухата река”. Отецът се свързва с монасите от Зографския манастир на Св. Гора – Атон, като предложението на отеца е монасите да дадат от мощите на св. Георги пък да вземат частица от мощите на св.Варвара, които се пазят в „Преображение Господне”.

Игуменът на манастира архим. Амвросий обаче отказва да даде мощи на светеца и монах от нашия манастир на Атон свързва отец Василий със свещеник Добри Чоков от Силитра. Отецът не само се съгласява да даде мощи на светеца, но предлага да подари още светини.

„Отецът ми каза да си избера на кои светии искам мощи. Тогава написах на отеца, че искам на св. Георги, св. Димитър, понеже пък съм служил в храм „Св. Димитър” в столицата.” Отец Добри предлага да даде и на още светии и така общо светините в храма стават 15.

Днес в храма се пазят мощите на: св. Варвара, св. Екатерина, на св. Текла, която е първата жена мъченик, св. Василий Велики, св. Гриторий Богослов, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Палама и св. Никтарий Егински, св. Георги, св. Димитър, св. Мина, св. Харалампий и св. Йоан Рилски. В храма се пази и частица от Кръста Господен.

Според отец Василий Сарян истинско чудо се е случило в храма, тъй като когато изрисували светиите по стените му именно тогава дошли и мощите на всички онези светии, които са били нарисувани там.

„Така стана, че светиите си поискаха да бъдат сами в храма, защото ние пазим техни стенописи”.

Всеки, който иска може да се поклони на мощите, а скоро предстои да се въведе и отслужването на акатист  на всички светии, та всички, които желаят да могат да се молят на светиите изложени в храма. Единственото, което остава е да се изрисува и икона. По думите на отеца миряните от „Лозенец” са приели с голяма радост и благоговение мощите на светиите, а и днес поклонението пред мощите не престава.

Автор: Ангел Карадаков

За Ангел Карадаков

Виж още

Два пъти Великден в затвора

Спомените на свещеник Павел Дмитриевич Чехранов (1875-1961) обхващат трагичен период от отечествената история. Пред нас ...