Начало / Коментар / Да „откупиш“ Христос…

Да „откупиш“ Христос…

Беше преди Великден, когато за първи път видях някой да предлага пари, за да „откупи“ кръста, иконите и венците около него. Тогава помислих, че се разиграва някаква сценка от Eвангелието и всички онези, които участваха на този търг имитираха Юда.

Кръстът не беше продаден за 30 сребреника, а за може би и по-малко. Някакви си 50 лв. и след като всичко беше разпродадено купувачите вдигнаха кръста, иконите, венците и започнаха шествието около храма. Такава била традицията, впоследствие ми обясни енорийският свещеник. Традиция, която е доста пошла, си казах.

За моя изненада, обаче не само на Пасха „продават“ Христос, практиката, особено в малките населени места като селата, е такава почти на всички големи християнски празници. Богоявление наскоро мина. Стотици млади мъже, а и тук-там по някоя жена, се хвърлят за кръста, за да го извадят от ледените води на реките, езерата или пък изкуствените водоеми. 

Какво означава хвърлянето на Кръста? Потапянето на Кръста означава влизането на Господ във водите и чрез него те се освещават. Църквата обаче не акцентира на този ритуал, защото най-важното, което може да се случи на празника, вече се е случило – Св. Литургия. 

Така поне е на книга. В някои места, обаче центърът е изместен и дори не е на хвърлянето на кръста, а на откупуването му. Да, ако не вярвате ето част от новина публикавана в наш ежедневник:

„Напрестолният кръст от църквата… ще бъде в сградата на общинската администрация в продължение на 40 дни. Християнският символ бе откупен на богоявленския търг в храма от общинския кмет… Градоначалникът откупи светинята специално за своя втори дом, където кръстът ще прекара 40 дни, след което отново ще бъде отслужен водосвет за здраве….“

Никога не е било лошо, а и вярвам, никой досега не се е ядосвал, когато общинската администрация протяга ръка към Църквата за благословение, молитва и духовно укрепване. След 90-те години много общини видяха в Църквата пристан, с който е добре да са в добри отношения, защото Тя ще остане и след тях.

Тук обаче идва и един друг момент. Трябва ли Църквата да насърчава подобно дело? И добро нещо ли е откупуването на църковната утвар, пък било то и за 40 дни?

Много духовници, които практикуват този начин на препечелване ще ми се обидят, но пък ако не бъдем с Христос, то по-добре да спрем да бъдем и християни, защото иначе с подобни дейности освен да Го наскърбяваме друго, чини ми се, не правим. Насърчаването на християните, които в повечето пъти са доста невежи по отношение на правилното почитане на Христа, в подобни суеверия, неправилни практики или дори неканонични дейности, единствено може да им навреди.

Трябва да ни е ясно, че не се откупува кръста на Разпети Петък, защото Христос не се продава.

Продаде Го Юда и то за 30 сребреника, а ние не сме последователи на Юда, а християни, сиреч от страната на Разпнатия сме. Не се продава богоявленският кръст, защото е светиня, която преди всичко носи образа на Този, Който подава живота и Този, Който Се разпна за нас.

Дали напрестолният кръст ще бъде вкъщи или не, аз ако живея с греховете и страстите си и не се отказвам от тях, то той няма да ми принесе никаква полза, защото промяната на живота тръгва отвътре… тръгва от сърцето. И се надявам на Страшния съд да не застана от страната на Юда.

Автор: Ангел Карадаков

Снимка: БНР

За Ангел Карадаков

Виж още

Християнска социална етика и социално учение на Църквата. Основни принципи и православни перспективи

Християнската социална етика и социалното учение на Църквата в Православната традиция се развиват и разработват ...