Добротолюбие Православие, вяра, църква
Подобни статии
Мнозина днес се тормозят от грехове, свързани с блудта. Големият проблем в борбата срещу тях, е че хората нямат свой духовник (старец) или не се възползват от него. А когато човек се опитва сам да си бъде старец, борбата с блудните страсти може да излезе извън контрол и да доведе до отчаяние.
Тялото ни е храм, скъпо купен. Затова казваме, че не притежаваме телата си. Мантрата на сексуалната революция, че жените могат сами да вземат решението да абортират децата си, е следствие от погрешното отношение към човешката сексуалност. Все пак цялото движение за права на жените има и своите положителни страни – равно заплащане, равен старт на пазара на труда, сложи се край на дискриминирането им и на сексуалната им експлоатация. Но идеята, че жената може да абортира своето неродено дете е несправедлива, тъй като лишава детето от правото му на живот. Защото нероденото не може да се защити, затова трябва законодателството да го защити, така както защитава правата на жените.
Мъжете също имат своите погрешни представи за сексуалните отношения. Те често очакват, че като заведат една жена на кино или вечеря, после им се полага да си легнат с нея, което също е погрешно. Нашите тела принадлежат на Бога и трябва да проявяваме своята сексуалност само в определените от Бога рамки.
Човек не трябва да се срамува от борбата си с ръкоблудството или от изкушенията на блудта. Нашата сексуалност е дар от Бога и е предназначена, за да се чувстваме добре, но също е дар, даден ни с цел. Чрез сексуалността нашият род се множи и чрез нея мъжът и жената стават едно. Сексуалният акт между мъжа и жената в брака има за цел да ги обедини в една плът, да ги сближи в любовта. А когато използваме този дар не по това му предназнечение, това значи че нарушаваме Божията воля.
И понеже сексуалният ищах е толкова силен, може наистина да ни е трудно да го контролираме без помощта на опитен духовен наставник. В епохата, в която всеки има право да демонстрира своята сексуалност и, в която човек не е напълно задоволен ако не е сексуално активен, запазването на целомъдри наистина може да бъде трудна задача. И тук идва въпросът, ако всеки го прави, как може да е погрешно?
Християнинът не може да подбира кои заповеди да спазва, защото това е нелогично. Не крадем, защото знаем, че е против Бога и не убиваме, защото знаем, че всеки живот е ценен. И въпреки това, сякаш нямаме против да прелъстим жената на друг мъж или да се позабавляваме с някого, само заради собственото ни удоволствие. Сякаш е правилно да се отървем от нероденото дете, когато е неудобно следствие от вечер, в която просто сме се позабавлявали, а пък и то ще ни донесе големи разходи.
Нашата сексуалност е свещен дар от Бога. За монасите и монахините това е дар от Бога, Комуто го връщаме, в знак на нашата любов и желанието ни напълно да бъдем свързани с Него. За нежененият това е дар, който трябва да се пази за брачното ложе, където мъжът и жената стават една плът.
Без помощта на духовния отец, въздържанието наистина може да ни се струва невъзможно, особено като имаме предвид силните ни сексуални влечения и натиска на обществото, в което всеки свободно си изразява сексуалността.
За младежите и девойките, които биват заливани от разкази за сексуални похождения на свои приятели, борбата за чистота наистина може да им изглежда невъзможна. И това е още една причина, защо е важно да се заобиколим с приятели, които са отдадени християни и, които знаят защо е важно да се живее живот, чийто център е Христос. Честата изповед при духовния старец или изповедник е нещото, което може да ни помогне в борбата да се освободим от греховните страсти и да победим в бранта за нашата чистота пред Бога, който ни обича такива.
Автор: Игумен Трифон, м-р „Христос Спасител“, щата Вашингтон, САЩ
Превод: Божин Дончев
