Днес отбелязваме началото на новата 2017 година и с нея ни се дава възможността отново да направим усилие да променим животите си, с което да достигнем до духовно израстване. Божието търпение никога не свършва, затова винаги сме поканени да обновим връзката си с Него.
Нова година е онзи момент във времето, в който трябва да погледнем по-отблизо на това как използваме дара на живота, даден ни от Бога. Замисляме ли се върху духовните неща или гастролираме из живота така, сякаш утре не съществува? Да си кажем истината, много от нас си намират всякакви причини да не посещават богослуженията редовно. Признаваме си, че ако имахме някаква работа, щяхме да отидем, но Църквата някак си остава в дъното на списъка ни със задължения. Но всъщност не ходим на работа, само когато ни се прииска да го направим. Нито пък изпускаме семейни и приятелски събирания, защото знаем, че тези, които обичаме, ще се разсърдят.
Взаимоотношенията са такива, каквито ги направим. И добре знаем, че когато не ги подхранваме те умират, както растенията, които не поливаме. По същият начин ако не поставим Бог и богослуженията в храма за център на седмицата си, няма как да искаме да сме духовно здрави.
Нека направим 2017, година, в която да положим времето и усилията си правилно за нашето личностно обновление. Нека не стоим в ступор, чакайки Бог да направи всичко за нас, защото Той вече Е извършил всичко за нас. Нека свършим и нашите задължения, и да направим тази година най-прекрасната, която сме изживявали някога.
С любов в Христа,
игумен Трифон, манастир „Христос Спасител“, щата Вашингтон, САЩ
Превод: Божин Дончев